НЕ Е СЪВСЕМ ЯСНО КАКВИ ЩЕ СА КЛИМАТИЧНИТЕ ИЗМЕНЕНИЯ, НО ЩЕ ГИ ПРЕДВИЖДАТ ПО-ТОЧНО

Мариана Ангелова

Междуправителствената група експерти по промяна на климата към ООН (GIEC) издава през есента на 2013 година първата част от петия си доклад за затоплянето на климата. В общо 4 тома (последният ще излезе през октомври 2014 г.), е направено обобщение на няколко езика. Документът ще предвиди и опише последиците от затоплянето върху планетата и населението й.

Докладът е плод на усилията на стотици специалисти от цял свят и ще включва резултатите от компютърна симулация на 60 модела, отнасящи се за 21 век. Повечето от моделите вземат под внимание и убягвали до момента от вниманието на климатолозите фактори – напр., прецизното изследване намалението на бреговите ледени ивици. Днес учените придобиха по-пълни знания за динамиката при образуване на облаците и за химическите процеси в атмосферата. Симулациите държат сметка и за многобройните по вид и количество аерозоли, първите уловители на идващото до Земята слънчево лъчение.

Досега, макар всички да говореха за парниковия ефект и опасностите от него, данните за количеството вредни газове идваха главно от икономисти, демографи и енергетици. Сега с точните цифри се заемат климатолозите.

Очертават се 4 вероятни сценария, свързани с парниковите емисии.

Първият, най-желаният, но и най-малко вероятен, е всички държави да поведат решителна битка срещу отделянето им. Последният, най-пагубен, е нещата да се оставят на самотек. Разликите помежду четирите сценария се определят от стойностите на т.нар. „мотор на климатичното затопляне”: много детайлно бива изследвана енергийната разлика в атмосферата на нивото между тропосферата и стратосферата.

Първите резултати позволяват да си съставим идея за размера на очакващото ни затопляне, а, именно, покачване на температурите с 2 до 5°С от сега до 2100 г., като в най-лошия случай ще се стигне до допълнително „прегряване” от 6-7°С между 2100 и 2300 г.

Що се отнася до валежите, предварителните данни не показват съществено изменение в количествата им спрямо 2007 г. – компютърните модели сочат увеличение на дъждовете в тропическите ширини и по-специално около Тихия океан и известно понижение в субтропиците, към които спада и басейнът на Средиземно море.

„Ако преди няколко години смятахме, че, все пак, при използването на въглеводородите ще бъдат наложени някакви ограничения, днес сме свидетели на засилено прибягване до употреба на природен газ и петрол от шисти”, отбелязва Жан-Луи Дюфресн, ръководител на екип в Лабораторията по „Динамична метеорология” към института Пиер-Симон – Лаплас (IPSL).

Важно е да отбележим, че по въпроса за затоплянето на климата няма единно мнение – някои руски специалисти предвещават настъпване на нов Ледников период през 2030 – 2040 г. „Няма никакви основания да се твърди, че глобалното затопляне ще продължи до края на този век. Климатът се променя на естествени цикли от по-топло и по-студено, както и от по-сухо и по-влажно време. Вече се наблюдават първи признаци на охлаждане и тенденцията може да се засили в идните години. Човешката дейност и индустриалните отпадъци оказват сериозно влияние върху околната среда, но природните сили са много по-мощни“, категоричен е Владимир Котляков от Руската академия на науките.

И все пак, ето какво казва годишният доклад на Световната метеорологична организация/СМО/:

„2012 г. е сред десетте най-горещи години от началото на воденето на статистика през 1850 г. По време на сезона на топенето на леда през август и септември ледената покривка на арктическите морета е била само 3,4 милиона кв. км. Това е с 18% по-малко спрямо предишната рекордно малка покривка от 4,18 милиона кв. км, регистрирана през 2007 г.

Цифрата през 2012 г. представлява спад с 49% спрямо средния минимум за периода 1979-2000 г. Ледената шапка на Гренландия също се стопи значително от началото на юли, достигайки 97% в средата на юли – това е най-значителното топене от началото на сателитните наблюдения преди 34 години. За 27-ма поредна година средната температура на повърхността на земята и на океаните се намира над нормалната, изчислявана за периода 1961-1990 г.

Това е „тревожен знак за климатичните промени“, заяви Мишел Жаро, генерален секретар на СМО.