ОВЧИЦИ ЛИ СМЕ СТАНАЛИ И НИЕ, ХОРАТА?

Заличаването на расовите или етнически белези се превръща все повече в условие за успешно адаптиране на имигрантите към новата среда – тази, чийто класически модел-еталон е Белият Западен човек, взел в ръцете си икономическата, социална и политическа власт в развитите държави. На помощ идва пластичната хирургия, особено търсена от малцинствените групи в САЩ. Три милиона операции при общо 11 милиона/год. в тази област се „консумират” от пациенти с латиноамерикански, африкански и източен типаж. „Днес имигрантите искат да ги приемат леко, да се приспособяват по-бързо, а възможностите на скалпела улесняват тази задача”, отбелязва Луис Гонзалес де Ривера на международна конференция по психосоматична медицина на стреса в Мадрид. Именно силен стрес изживяват индивидите, когато се преселват в страни с различна от предишната им култура.

Принудени да напускат родните си места, заради безработица или по политически причини, те намират изход за внедряване в новото, най-често бяло общество, като променят чертите на лицето си. Психолозите отнасят феномена към групата „обсебване”, чийто друг клон обхваща днешните млади момичета, решени на всяка цена да изглеждат като манекенки. Заличаването нарочно на расовите белези е един вид битка срещу творческото разнообразие, създавано от природата. „Излиза, че различността в едно общество не принася полза”, с тревога споделят психолози.

Стремежът за външно уподобяване с преобладаващото мнозинство попада в психологичния феномен „имитиране”. „Овчици ли сме станали и ние, хората?” е основната тема на един от броевете на списание „Науки за човека” (“Sciences Humaines”). При увеличаване степента на глобализация, учените, занимаващи се с мисловните процеси и поведението на човешкото същество все по-често се срещат с явления като: завладяваща масите модна линия, съвпадение при избор на лични имена на новородени /с цикличен характер/; в съвременното общество, където всеки има право на свободен избор, наблюдаваме очебийни сходства в музикалните вкусове, в начина на обличане, хранене, даже в идеите. Наподобяването се е настанило трайно в нашия свят. Габриел Тард, който анализирал в края на 19-ти век засилващото се влияние на медиите (тогава вестници и списания), допуснал съществуването на невидими магнитни сили, каращи хората да се „копират” един друг. Някои съвременни изследователи, пък, оприличават имитирането на „вирус”, прескачащ от мозък на мозък.

Повечето психолози и социолози, обаче, са на мнение, че зад привидността на уеднаквяването стоят хитро изработени стратегии за налагане на масова психоза, а не овчият инстинкт да следваме водач в руно.

Мариана Ангелова