Перперек – Свещеният първи каменен Божий дом на Словото-Слънце

Кърджали е градът на Божиите служители със сърце

Веселин Банчев

Древните анали в книгата “Нави”, част от сборника “Тракийски Хроники”, издадена наскоро от д-р Стефан Гайд и Цветан Гайдарски, ни отпраща далече във времето на допотопните патриарси на Свещената Тракийска Земя. “Нави” е хилядолетен исторически запис, който започва с описанието на “мистичното време в Едем”, минава през сформирането на тракийския род от потомъка на Ной – Тирас, за да стигне до създаването на космополитните династични родове, дали началото на първите държавни формирования в древността. Тази книга ни отпраща най-малко с 5 000 години назад във времето на праотеца Орфей и внука му Орфеос, които слагат началото на “Свещения Тракийски Архив” в Храма на Бога Дион-Исус в Свещения Пере, сиреч “Божия дом” или “Дома на Словото”. Та, точно в град Пере, намиращ се най-вероятно, в близост до Кърджали, се е намирало, според преданията на еподите, древното оброчище, в което праотецът Орфей е положил за пръв път Трите Плочи на Божия Завет, написан от Божия Пръст. И като предаде ценния товар, който сам Господ му беше поверил да възстанови за народа на Тракия, се казва в “Наги”, Орфеос се отдаде напълно на Завета на своя Бог и остана в Пере до края на дните си. Като подреди и съхрани, и опази за всички потомци всичките велики свитъци на Златното Руно, както нарекоха цялата библиотека, написана и съставена от великия Праотец на Тракия – Орфей.

“А цар Терес беше човек по сърцето на Бога, защото пазеше всичките Му повеления още от младостта си и той въздигна Завета на своя праотец Орфей в завет за всички тракийски племена. Той пръв нарече синовете си Пазители на Светите Тайни на Тракия и на Свещения Език на Сътворението, и затова стана родоначалник на всички Арихи, Пазители.

“Нави” говори и за Ситарих (Ситалк) , който се отдава на изучаването на Древната Божествена Реч на Тракия, върху която почиват всичките висши знания на Божествената Наука. Той преписвал древните руни на Тракия, написани на първата писменост, и научил скоро всичките основни Слова на Сътворението и Призоваването. Използвал думите на Силите, крепящи Вселената, които почивали в недрата на Тракия още от Едем. Тази древна реч имала няколко свои древни диалекти, запазени в сърцевината на Тракийската едемска реч, с която си служели всички жреци и посветени на Бога на Тракия – Дион-Исус. Това били думи, на които се подчинявали древните сили на елементите, които съставяли градивните блокове на всичко сътворено от Великия Бог-Творец на Силите. Били думи, които сформират Земята, и водата, и ветровете и огнените стихии, които говорят в гърма на светкавицата и шепнат в ромоленето на всяко поточе, които напяват в свистенето на вятъра и пъшкат в тътена на земетръса. А които ги познавали и употребявали правилно, като жреците, разбирали волята на Бога на Силите, проявяваща се всеки миг във всички живи и неживи, във всички видими и невидими същности, които крепят основите на Вселената, създадена от Бога-Отец.

Следва…