РАМТА: ВСИЧКИ ВИЕ – ТОВА Е САМ БОГ

Вие никога не сте знаели колко сте прекрасни, защото никога не сте виждали себе си истински. Никога не сте виждали кои сте и какво сте.
Искате ли да знаете как изглежда Бог?
Идете и вижте в огледалото.
Вие го гледате право в лицето.

В продължение на векове са ви учили, че Бог се намира извън пределите на вашето царство, някъде там в призрачното пространство. Много от вас са повярвали и приели това за истина. Но Бог, главната причина за всеки живот, никога не е пребивавал извън вас. Той – това сте вие. Прекрасно мислене, висш разум – ето какво мълчаливо се таи винаги вътре в човека.
Научили са ви, че сте родени да живеете само един миг време, да остареете, а след това да умрете. И каквото повярвахте, че е истина, това стана реалността на вашия живот на този план. Но аз съм тук, за да ви помогна да разберете, че в действителност вие сте нескончаема безсмъртна същност, която е живяла милиарди години, откакто Бог, вашият любим Отец, съвкупността на мисълта, със самосъзерцание е продължил себе си с ослепителното сияние на светлината, което всеки от вас е станал. Именно тогава всеки стана неповторим и суверен, всеки стана нетленна част от Божествения Разум.
Научили са ви, че Бог е изключително създание, сътворило с ръцете си небето и земята, а след това живото същество, именувано човек. Но това сте вие, обладателите на всевишен разум и свободна воля, които сте велики творци на всичкия живот. Вие сте създали утринното слънце, вечерното небе и красотата на всичко, което съществува. И именно вие сте създали забележително същество човек, за да може вие, които сте били ярки огньове в Пустотата на космическото пространство, да усещате чудото на сътворените от вас форми.
Мои любими братя, разбирането на това кои сте вие – всеки от вас – в действителност се явява набор от илюзии, с които живяхте в течение на хиляди години. Вие сте нещо повече от плът и кръв. Вие сте много повече от ограниченото същество, наречено човек. Вие сте Бог. Вие винаги сте били и винаги ще бъдете Бог. Вие сте велики безсмъртни творци, преживели тук множество животи, за да дойдете до това велико разбиране, от което сте позволили да лишите себе си.
Всички вие – това е сам Бог, роден от себе си. Вие сте Богове, родени от Бога, вие сте първото и единствено пряко творение на източника на всичкия живот. В своето изследване на живота вие сте интегрирали своя висш разум с клетъчната материя, за да станете Бого-човек: да станете Божествен Разум, изразяващ себе си във форма под названието “човечество”, и да станете Богове, дивящи се на своето собствено творение, чието име е човек. Мъжете, жените, човечеството… В действителност това е Бог, преоблечен в разкошните костюми на ограничени и жалки създания.
Кои сте вие?
Защо сте тук?
Каква е вашата цел и вашата съдба?
Вие мислите, че сте просто същество, случайно родено, за да живее само миг време и след това да бъде нищо?
Кое ви кара да мислите, че вие не сте живели по-рано?
И защо сега?
И защо вие?
Вие сте изживели на този план хиляди животи, и идвали сте и сте си отивали като променлив вятър. Вие сте живели като всяко лице, всеки цвят на кожата, всяко вероизповедание, всяка религия. Вие сте пораждали войни и сте били жертви на войни. Били сте и крал, и слуга, матрос и капитан. Вие сте били покорител и покорен. Били сте всичко, което има във вашето историческо разбиране. Защо? За да чувствате, за да намерите мъдрост, за да разкриете най-голямата тайна на всички времена – себе си.
Как мислите, откъде сте дошли?
Вие мислите, че сте просто жалък съсирек от клетъчна маса, развила се от една клетка? Кой тогава така съсредоточено поглежда от дълбочината на вашите очи? Каква е тази същност, придаваща ви неповторими лични черти, вашия характер и вашата оригиналност, вашата способност да обичате, да приемате, да се надявате, да мечтаете, както и вашата огромна сила да творите? И къде сте натрупали всичкия ум, всичкото знание, всичката мъдрост, които проявявате още докато сте дете? Вие мислите, че сте станали такива, каквито сте – само за един живот? За вечността това е само една въздишка.
Вие сте станали това, което сте сега, в продължение на дълго-дълго време, в течение на много-много животи. И опитът от всеки от тези животи ви е помогнал да натрупате мъдрост, която е определила неповторимостта и красотата, чието име сте вие. Вече сте прекалено безценни и прекалено прекрасни, за да бъдете създадени само за един миг от вечността на времето.
Мислите, че вашите родителите са ви създали?
Вашите майка и баща са вашите генетични родители, но те не са ви създали. В дълбок смисъл, те са ваши любими братя. И вие сте на толкова години, на колкото и те, защото всички създания са били родени в един и същ миг. Всички са били родени тогава, когато Бог, великата и грандиозна мисъл, съзирайки себе си, се разширил и станал ослепително сияние от светлина. Именно тогава сте се явили на света, тогава сте се родили. Вашият истински родител – това е Бог, Материнско-Бащинският Принцип на целия живот.
Вие мислите, че вашето тяло – това сте вие?
Съвсем не. Вашето тяло е само мантия, представителят на невидимата същност, която се явява вашето истинско лице: пълен набор от вашите емоционални нагласи, наричани вашето личностно Аз и таящи се вътре във вашето телесно въплъщение.
Замислете се за миг: какво обичате в другото създание? Тялото?
Не. Това, което обичате у другия, е неговата същност, невидимото личностно Аз, което се таи в дълбочината на неговите очи. Това, което обичате в другия човек, е невидимата същност, която прави така, че тялото работи и очите мигат, гласът звучи, косата блести и ръцете са способни да усещат.
Вашето тяло без съмнение е прекрасна и фина машина, но без този, който я управлява, тоест без вас, тя е нищо. Това, което вие сте, не е вашето телесно въплъщение, а всичките ваши мисли и емоционални настройки, които се проявяват като неповторимо личностно Аз.
А вие някога виждали ли сте своите мисли?
Виждали ли сте някога своята личност?
А вашия смях?
Можете ли да го чувате без да имате тяло?
Вие нямате понятие колко сте велики всъщност, понеже това което сте в действителност, то е невидимо като вятъра. Както аз се явявам загадка за вас, така и вие сте свръхсложна загадка за самите себе си.
Знаете ли кои сте вие, без вашите пози и притворства, без вашите маски, които носите, без вашата броня на жестокосърдечие?
В дълбочината на своето същество вие в действителност сте Бог. Бог – великата тайна за човечеството – никога не е съществувал извън вас, понеже това, което се таи в дълбочината на вашите очи, зад вашите красиви одежди, зад илюзорността на вашето лице – това е невидимата добродетел на мисълта именувана Бог, личностното Аз, което ви прави това, което сте. Бог е вътре във вас – възвишеният ум, който ви прави усещащи и чувстващи, дава ви огромната сила на сътворението. Той е прекрасната жизнена сила, която съхранява навеки вашия живот.
Тялото, в което вие обитавате, е грандиозно творение на Богове: вие и вашите любими братя. То бе създадено, за да може невидимата същност на мисълта и емоциите да взаимодействат с живота, създаден от вас на този план. Съществото човек бе създадено просто като средство за самоизразяване, за да може чрез сетивата на телесното въплъщение всички творения на този план да могат да бъдат изпитани и разбрани от Боговете, които ги създадоха в самото начало.
Тялото бе създадено, за да може да вмества в себе си най-сложната електрическа система на светлинни променливи величини, които образуват и съставляват истинното Аз на всяко създание. Това, което вие сте в действителност, не е големината на вашето тяло. Вие сте малка светеща точка. В малката величина на вашето същество е събрано това, което вие бяхте от времената, когато се родихте от Бога, вашия любим Отец.
Вие сте Божествен принцип, не сте плътско създание.
Вие сте заоблен, огнен, състоящ се от чиста енергия светлинен принцип, живеещ в тялото и търсещ наградата на творческия живот, наречена “емоция”.
Това, което вие сте в действителност, не е това, в което обитавате, а което чувствате.
Вас ви познават по емоциите ви, а не по вашето тяло.
Това, което сте в действителност, е Дух и душа, съчетание на светлинното създание с емоционалното. Вашият Дух – малка светеща точка – обхваща всички молекулярни структури на вашето тяло; и по такъв начин той се явява обител и пазител на масата на вашето телесно въплъщение. Вашата душа се таи вътре в масата: редом с вашето сърце, в място защитено от костта, където няма нищо друго, освен електрическа енергия. Вашата душа записва и съхранява във форма на емоции всяка мисъл, която някога ви е занимавала. Именно поради неповторимия набор на емоции, пазени във вашата душа, ви е присъщо неповторимото изразяване на вашето его; това е и вашето личностно Аз. Тялото, в което обитавате, е просто средство за придвижване – избрана и намерена кола, позволяващо ви да живеете и да играете на материалния план. И заради колата сте се потопили в илюзията, че вашето тяло – това сте вие. Съвсем не. Както Бог няма образ, така също и вие.
Велики творчески Богове, каквито вие сте, кой според вас е създал вашия живот?
Вие вярвате, че някое си висше същество или външни сили държат под контрол вашия живот? Това не е истина, макар много да мислят така. Единствено вие сте отговорни за всичко, което някога сте извършили, какви вие сте били, какво сте изпитвали. Вие, които сте способни да създадете великолепието на звездите, сте създали всеки момент и всяко обстоятелство от вашия живот. Сами сте си избрали кои да бъдете. Това как изглеждате, сами сте сътворили. Как живеете, напълно сте го проектирали и предопределили. Това е труд и чест, ако искате, да бъдете Бог-човек.
Вие създавате своя живот със собственото си мислене: с начина, по който мислите. Всичко, което мислите, ще го почувствате; а всичко, което вие чувствате, се проявява в създаването на условията на вашия живот.
Помислете над следното. Достатъчно е само за един миг да си представите щастието, и цялото ви тяло ще се изпълни с радост. Достатъчно е само за един миг да помислите за себе си като за нещастно същество, което няма приятели, и ще ви стане тъжно и жалко за самите себе си. Достатъчен е само един миг, за да се направи това. Един миг е достатъчен, за да спрем да плачем и да се залеем в смях. Един миг е достатъчен, за да престанем да осъждаме и да усетим красотата на всичко, което ни заобикаля. Кой правеше всичко това? Вие. И в същото време, докато вие по желание извиквахте разни чувства вътре в своето същество, променяше ли се нещо около вас? Не. Но всичко във вас се променяше.
Вие сте именно това, което мислите.
И всичко, което мислите, ще се случи във вашия живот.
Ако фанатизирате за съвкуплението, то цялото ви същество ще бъде увлечено. Ако мислите за недоволство, то ще го получите. Ако мислите за радостта, ще имате радост. Ако мислите за гениалност, тя вече е при вас.

Как се създава вашето бъдеще? С мисъл.
Всички ваши “утре” са предначертани от вашите мисли именно днес, защото всяка мисъл, която ви занимава, всяка увличаща ви фантазия – с каквато и да е емоционална окраска – извиква във вашето тяло чувство, което се регистрира във вашата душа.
Това чувство създава прецедент за условията на вашия живот, понеже то привлича към вас обстоятелствата, които ще извикат чувството, съответстващо на това, което вече е зарегистрирано от вашата душа.
И знайте, че всяка дума, която вие произнасяте, формира вашето бъдеще, защото думите – това са звуци, изразяващи чувства във вашата душа, чувства, които са били родени от мисълта.
Вие мислите, че всичко във вашия живот се случва съвсем случайно?
Това не е истина, макар мнозина да мислят така.
В това царство няма понятия като случайност и съвпадение.
И никой не се явява жертва на чиято и да било воля, нито на чиито и да било замисли. Всичко, което се случва с вас, е било измислено и почувствано от вас, за да стане ваш живот. Това са били или вашите фантазии на тема “а какво, ако…”, или мислени картини, основани на страха, или някой ви е казал, че нещо си ще стане, а вие сте повярвали и сте приели това за истина. Всичко, което се случва – абсолютно всичко – се случва като преднамерен, нарочен, умишлен акт, предопределен от мисълта и чувството.
Всичко, което сте мислили когато и да било, всичко, за което сте фантазирали, всичко, което сте изказвали, вече се е случило или чака своя час. Защото как, според вас, се създава всичко? Всичко се сътворява с мисълта. Мисълта действително се явява истинен източник на живота, който източник никога не умира и никога не може да бъде унищожен; и вие сте я използвали, за да проектирате себе си в живота, понеже тя, мисълта, съставлява свързващото звено между вас и Божествения Разум.
С векове създанията се опитваха да ви научат на тази истина в песните, загадките, писмената, но болшинството от вас се отказаха да осъзнаят това, защото малцина поискаха да носят отговорността за своя живот на плещите си. Но това царство действа именно така: всичко, което си мислите, каквато и позиция да заемате по отношение на самия себе си, това и ще стане Отец, живота. Той ще стане или най-жесток и отвратителен, или най-прекрасен и възвишен, защото само вие знаете разликата. Отецът познава само живота.
Затова вие получавате това, което говорите.
Вие сте това, което мислите.
Вие ”сте” това, до което достигате в своите заключения.
Колкото по-лошо мислите за себе си, толкова по-лоши ще ставате. Ако мислите, че сте грозни, вие ще станете още по-грозни. Ако мислите, че сте обеднели, ще осиромашеете още повече, защото вие така сте постановили.
Помислете над това, колко велика е любовта на Бога: той ви позволява да бъдете и да създавате за себе си всичко, което пожелаете, и при това никога не ви осъжда. Помислете над това колко силна е любовта му към вас: та той въплъщава всяка почувствана от вас мисъл и всяка казана от вас дума. Помислете над това.
Кой все пак се явява творецът на вашия живот? Вие. Кой е проектант на вашия живот? Вие. Всичко, каквото представлявате, и всичко, което изпитвате сте създали вие със своите собствени умозаключения, с мисъл, каквато се явява Бог. Вие сте приели в своя живот именно това, което сте искали да приемете, и сте изпитали живота съгласно приетите от вас ценности. Вие сте, които сте определили кое за вас е хубаво, кое се приема от вас и кое ви е нужно да изпитате. Само вие сте определили това. Със своите собствени мисли.
Вие не сте роб, не сте слуга и не сте марионетка на каквото и да било божество, наблюдаващо как се борите. Вие живеете във величието на живота – в прекрасна свобода. Всеки от вас притежава свободата на волята да приеме и усети всякакви мисли – каквито само си пожелаете – благодарение на тази велика сила, с каквато сте създали за себе си всичко. Всяка ваша мисъл създава съдба, която се простира пред вас. Всяко ваше чувство проправя пътечка под названието “живот”. Всичко, което си помислите, а след това чувствате, ще се случи във вашия живот, понеже Отецът казва: “Всяка емоция – да бъде така”.
Кой сте вие? Вие сте Бог, притежаващ в тишината на своето същество способността да мисли, способността да твори и да стане всякакъв, какъвто искате да станете, защото в този момент вие сте именно това, което поискахте да бъдете; и никой не ви е принуждавал, когато сте се превръщали в това. Вие сте законодателят и върховният творец на своя живот и житейски обстоятелства. Вие сте наистина върховният глава на всемъдрия разум, който не съумяхте напълно да осъзнаете в този и в много други животи.
Някога вие можехте да сътворите цвете.
А какво сътворявате за себе си сега?
Вашите най-големи творения са недоволството, тревогата, самосъжалението, нищетата, омразата, раздорите, самоотричането, остаряването, болестите и смъртта. Създадохте за себе си живот пълен с недоимък, защото повярвахте в недоимъка; това стана непоколебима истина в дълбочината на вашето същество и затова – реалност на вашия живот. Вие отдалечавате себе си от живота, защото осъждате всички и всичко, дори самия себе си. Живеете по правилата на модата, наричани “красота”, и се обграждате с това, което ви позволява да бъдете приети от ограниченото съзнание на човека, който не приема нищо, освен своя собствен недостижим идеал. Вие сте деца, родени да пораснете, да изгубите жизнеността на своето тяло и да повярвате в старостта, докато не умрете.
Вие, великите творчески Богове, които някога сте били ветрове на свободата, се превърнахте в стадни създания, уединили се в големи градове и живеещи в страх зад заключени врати. Вместо високи планини и забележителни ветрове, имате големи здания и ужасяващо съзнание. Вие създадохте общество, което ви диктува как трябва да мислите, в какво трябва да вярвате, как трябва да се държите и как да изглеждате.
Вие се боите от войните и от слуховете за война. Боите се от болестите, страхувате се да бъдете непризнати. Страхувате се да гледате в очите на другия и в същото време жадувате чувството, наречено любов. Вие подлагате на съмнение всичко хубаво, което се случва с вас и не вярвате, че то ще се случи пак. Вие роболепничите заради слава и успех, заради злато, рупии, драхми, долари… а-а-а! И всичко това само за капчица радост.
Вие създавате с мислите отчаянието си. Вие се мислите за безполезни. Вие мислите неуспехите си, болестите си, смъртта. Всичко това създавате самите вие, защото пламенният творец вътре във вас, способен с една мисъл да създава Вселени и навеки да запали звезди в небесата, попадна в клопката на убежденията и догмите, модата и традициите – една ограничена мисъл след друга. И това ваше собствено неверие не ви дава да живеете.
В кое не вярвате? Във всичко, което не можете да усетите чрез органите на сетивата: това, което не можете да чуете, да видите, да усетите с обонянието, осезанието и да опитате на вкус. Тогава покажете ми вярата, сложете ми я в ръката. Покажете ми емоцията: аз искам да я пипна. Покажете ми мисълта: къде е тя? Покажете ми своята мислена нагласа: как изглежда тя? Покажете ми образа на вятъра. И ми покажете времето, което ви отне толкова скъпоценни моменти на вашия живот.
Вие не повярвахте в най-великите дарове на живота и затова не дадохте да се яви по-неограничено разбиране. В продължение на всички ваши животи и на цялото ваше съществуване вие дотолкова сте се потопили в илюзиите на този план, че забравихте за прекрасния огън, който гори вътре във вас. За десет и половина милиона години вие, суверените и всемогъщи създания, достигнахте до там, че напълно се загубихте в материята; вие станахте роби на своите собствени творения – догма, закон, мода и традиции; вие сте разделени един от друг посредством граници, вяра, полова и расова принадлежност. Затънали сте в ревност, озлобеност, вина и страх. Вие така сте отъждествили себе си със своето тяло, че поставихте себе си в клетката на преживяването, на оцеляването и забравихте за своята невидима истинна същност – Бога вътре във вас, който ви позволява да творите мечти по ваше усмотрение. Открито се отказахте от безсмъртието и затова ще умирате и ще се връщате тук отново и отново. Ето защо отново сте тук – след десет и половина милиона години – и още се държите за своето неверие.
Бог, съвкупността на мисълта – това наистина е голяма сцена. И той ви позволява да пишете вашия собствен сценарий и да играете на сцената всяка част. И когато завесата се спусне и е казана последната дума, направен е последният поклон, вие умирате. А защо? Защото вие, върховният законодател, вярвате, че ще умрете.
Целият този живот е просто игра. Това е илюзия. Целият.
И вие, участниците в играта повярвахте, че това е единствената реалност.
И все пак единствената реалност, която някога изобщо е съществувала и винаги ще съществува – това е животът, същината на свободното и безкрайно битие, позволяващо да създавате вашите игри така, както вие желаете да играете в тях.
Когато осъзнаете, че притежавате силата да мислите и така да си създавате невежество, болест и смърт, то тогава ще разберете, че обладавате силата да станете още по-голям, просто откривайки за себе си потока на по-неограничена мисъл, която ще направи за вас достъпни още по-голяма гениалност, още по-голямо творчество и вечен живот. Когато осъзнаете, че Бог, сътворилият вашето тяло, на първо място е сила, която обитава във вас, тогава вашето тяло никога няма да старее, боледува и никога няма да умре. Но докато се държите за своите убеждения и ограничавате своите мисли, вие никога няма да изпитате онази безкрайност, която е надарила утринното слънце със слава, а вечерното небе – с тайнственост.
А какво се случва, когато сте постановили за себе си да напуснете този план? В този случай тялото умира, а вие, който мисли мисъл в дълбоката тишина на вашите очи, живеете винаги. Когато напуснете този план, ако вашето желание е да умрете, истинският “вие” няма да бъдете погребан в земята, няма да отиде при червеите и няма да се превърне в прах. Вие сте нескончаеми, безкрайни като вятъра. Ще отидете там, откъдето дойдохте и там ще решите какво ще бъде вашето следващо приключение – ето това е всичко. И ще се връщате тук толкова пъти, колкото поискате, докато не възжелаете да станете своето истинно “Аз” – Бога. А след това ще бъдете на пътя към още по-грандиозно приключение – на друго небе, в друго пространство.
Вие сте обичани по-силно, отколкото можете да си представите, защото каквото и да правите, все едно ще живеете.
Ами тогава защо се тревожите? Защо се борите? Защо си навличате болести? Защо се натъжавате? Защо се ограничавате?
Защо не се наслаждавате на великолепието на изгрева, на свободата на вятъра и смеха на детето?
Защо се борите, вместо да живеете?
Вие ще живеете отново и отново. Вашето семе е вечно; то е нетленно. Въпреки всичкото ваше неверие – както и да ограничавате своето царство, както и да се безпокоите и да се отчайвате – има само едно нещо, от което никога няма да можете да се избавите и то се нарича “живот”. Не е важно доколко сте слепи и невъзприемчиви, вие винаги ще живеете, понеже това е ценността, името на която е “Бог”, и това сте вие.
Животът, който сега живеете – това е сън, дълбок сън, фасада, ако щете.
Това е мисъл, играеща с материята, което създава дълбоки реалности.
Те привързват вашите емоции към този план дотогава, докато не се събудите.
Вие никога не сте знаели колко сте прекрасни, защото никога не сте виждали себе си истински.
Вие никога не сте виждали кои сте и какво сте.
Искате ли да знаете как изглежда Бог?
Идете и погледнете в огледалото.
Вие го гледате право в лицето.
Знайте: вие струвате скъпо.
Вие сте безценни.
И няма да намерите образ, за да опишете вашата красота.
И няма край вашето царство.
Най-великата от проповедите на всички времена бе произнесена на планината от великия майстор. Когато той стоеше пред масата хора, дошли да го чуят, той им каза “Виждайте Бога”. Това е всичко, което той е бил длъжен да каже – “Виждайте Бога”, защото всеки е сътворил своите ограничения, своите желания и болести, своето богатство и своята нужда, своята радост и своята скръб, своя живот и своята смърт.
Съзирайте Бога. Помнете това, защото вие – това е той, живеещ във всичко. Все някога ще съзрете Бога. Докоснете се до своето Аз; това е всичко, което трябва да направите.

Превод: Misim
Редакция: Даниела Василева

Из „Бялата книга – Виждайте Бог“ на Рамта