Сътворчеството – неизменна част от квантовия преход

СЕГАШНИТЕ ХОРА СА ТУК ДА ПОМОГНАТ НА КВАНТОВИЯ ПРЕХОД

Стара мъдра мисъл твърди, че във Вселената има само един закон, който никога не се променя, а именно, че всичко се променя и че всички неща са преходни, че са подчинени на определен ритъм и на определена периодичност.

Никой днес не се съмнява, че подобно вселенско и природно развитие не търпи застоя, защото се управлява от разумни закони, творящи чрез непрекъснато движение и вечно творчество. И че тези закони са вложени в самата същност на Битието, както и в начините, механизмите, на неговите прояви. И тъй като човекът също е израз на тази проява, то той също се включва в този цикличен кръговрат. Преминавайки през различни опитности, периоди на трансформации и инкарнации, през инволюция и еволюция, хората, избрали да живеят сега по времето на едни от най-генералните промени на земята, са дошли като служители, като помощници на днешния квантов преход.  Те следват своя специален път, избран от душите им, който най-добре ще съдейства за тяхната цялостност и тяхното усъвършенстване.

А за изпълнението на тази нелека задача и мисия на съ-творчеството се изисква пълна отдаденост, целенасоченост и съпричастност към случващото се. За осъществяването на този процес се изискват и съвсем нови представи, които ще дадат началото на новата реалност, след като се носят с убеденост и вяра и накрая се материализират в плът и кръв.

Това участие в промяната е нещо като постоянно наблюдение и контрол върху мислите, чувствата, емоциите. Като освобождение от старите нагласи, илюзии, предразсъдъци, канони, мотивации. И то в името на общото благо и чрез сурова духовна дисциплина, бдяща за изпълнението на новите принципи. А това особено много важи за хората, занимаващи се с изкуство, с художествено творчество. Защото със създадените от тях идеи, образи и внушения, те повлияват доста много за развитието на масовото съзнание. Ако пък с тях съдействат за създаването на масови психози и ужаси, това ще доведе до големи проблеми и за тях, и за цялата Вселена.

Художествените творци трябва да бъдат образец за вселенско съ-творчество.

Те нагледно трябва да доказват, че предсказанията за прекрасните промени се реализират само с решимостта да не се пресъздава вече стария свят, независимо от неговата илюзия за сигурност и защита. Че новото се твори и със силите на тези, които ще го живеят. И то със съвсем нов инструментариум.

В него влиза и съвсем новият модел на колективната мисъл-форма, в която вече формулата „Човек за човека е вълк” трябва да бъде заменена с „Човек за човека е брат”.

Новият подход изключва и убеждението, че трябва да възпитаваме и учим децата си да стават наше продължение, оформени по наш образ и подобие. А тъкмо обратното – да имаме доверие в мисията им да съдействат за спасението на света и на нас самите. Защото, след като са дошли след нас, значи носят много по-еволюирали и извисени от нашите души.

Основният инструмент, обаче, сега в условията на изобилие на енергии, е този на Любовта. Защото само нейната светлина може да освети тъмната материя, изградена при недостиг на енергия, да повиши вибрациите й, да я трансформира в по-фина, за да може да премине в по-висшия свят.

Сега е времето за едно синкретично творчество и съ-творчество, в което всичко се филтрира, изчиства се. А старите филтри, създали илюзорните завеси, изолиращи ни от другите светове, внушаващ ни грях, срам, вина, зависимости и несъвършенство, пък трябва да отпаднат, да изчезнат. За да се изострят човешките възприятия за реалната действителност, а така и да се премахнат възможностите за манипулиране и дезинформиране.

Преходните периоди на развитие, като днешния, се дават като един толеранс към колебаещите се, съмняващите се в правотата на извършващите се промени. Това е най-вече време за техния избор – дали са готови, дали имат сили да участват в тоталното прочистване и трансформиране, или да си заминат, за да чакат по-подходящото за тяхното участие време. Една мъдра мисъл казва нещо важно и за другите, нетърпеливите да се включат в този процес. А именно, че прекалено избързалите ще бъдат заставени да изчакат промените в неудобно за тях време. И тук виждаме така нужните за всичко и навсякъде баланс и равновесна умереност – най-добрите, божествени способи и технологии за творческо създаване. Но не и баланс по острието на бръснача, такъв, който създават постмодернистичните изкуства и доктрини.

Лияна Фероли