ТОВА, КОЕТО СТАВА ВСЕКИ МИГ, Е СЪЩОТО, КОЕТО ЗАСЛУЖАВАМЕ

Вечността не е идеал или мечта

Много думи са изприказвани за това, какво е Вечността и как се постига, но никой не го е обяснил по-вярно и просто от Риния. Ето как това звучи накратко преразказано:

„Трудно ни е, когато искаме да имаме. Когато харесаме това, което не ни трябва, когато искаме никой да не ни пречи в нищо и някой друг да носи вината вместо нас. Трудно ни е, когато имаме усещането, че заслужаваме повече, отколкото ни е дадено като живот. А всъщност това, което става всеки миг, е същото, което заслужаваме.

Ако помагаме, за да сме доволни, не можем да сме полезни дори на самите себе си.

Всичко се прави заради работата, която ни свързва и води да живеем.

Тази работа се нарича живеене – по прост и естествен начин, навсякъде и във всичко. Дори не е нужно да се замисляш – посяваш знанията като действие и се оставяш да те води силата на израстването. Оттам-нататък постоянството в работата започва да движи Духа, което пък поражда сока на добродетелите. И когато тръгне лекотата на смисъла, откриваш отговорите без питане и разумното начало се отваря.

Ако все още е трудно, трябва да се излезе навън. Но не, за да се сее празна плява и да се оплаква несвършеното и като се пречи на другите. Защото, накъдето се обърнеш, има работа. Затова просто трябва да се наведеш и да я започнеш оттам, където си. Тогава пътят ще те насочи и поведе. Ще ти помагат тези, които срещаш, макар и не винаги да разбираш, защо това, което те прави спокоен и готов, е това, което познаваш като себе си. Това е твоето разбиране за Бога. Смисълът на Словото като Живот. И мислите, които идват от свършената работа, където се пораждат и отглеждат, като деца от грижовни родители. Защото си посял семето на Разбирането, т.е. самата Истина на Живеенето, което те кара да си жив и потребен, когато не очакваш, а правиш, когато сееш, за да жънеш.

Така се меси Христовия хляб – с търпение – за втасване, със смирение – за опитване, с изпичане – за раздаване.

Защото всичко е възможно? Защото всичко е едно и също. Само дето не го виждаш, защото се движи, а ти само стоиш и искаш. А докато имаш очаквания без поведение, никога не ще си готов за нищо, ще стоиш и дремеш, унесен да се доказваш колко си велик и достоен.

Вечността, обаче, не е идеал или мечта, а смисъл на добро живеене и право разбиране. Тя е като Истина, като Приемане и просто общуване, Просто Човещина. Изобщо не е лесно на думи, но на Дело е.
Преразказа с цитати: Лили Фероли