ХРИСТО ТОДЕВ: ТРАПЕЦОВИДНИ НИШИ ИМА САМО В ИЗТОЧНИТЕ РОДОПИ

Христо Тодев/вдясно/ и Николай Генов/вляво/

Авторите на изложбата „Родопите – свещената планина“ Николай Генов и Христо Тодев години наред обикалят родопските пътеки. Фотографът и пътешественик Николай Генов е познат на българите с неговите пътеписи, книгите, изложбите и филмите му за екзотични места. Христо Тодев е алпинист от Димитровград, който е сред най-добрите познавачи на тази планина. В албума двамата събират впечатляващите си снимки, придружени с увлекателните текстове на съпругата и съавтор на Николай – Румяна Николова, и подредени от дизайнерката Биляна Савова.

– Г-н Тодев, Вие сте един от четиримата – Николай Генов, Христо Тодев, Румяна Николова, Биляна Савова – автори на фотоизложбата „Родопи – свещена планина”, показана (26.09. – 17.10.2012 г.) на площада пред Народния театър. Защо сте нарекли Родопите „свещени”?

– Напоследък все по-широко се възприема определението „свещена планина” за Родопите. Не само защото Херодот го е казал – доказателство за това са и намиращите се в тези планина десетки древни светилища, сред които и светилището на Дионис. Населявана била хилядолетия от най-различни народи, които откриват в свещените места мистика и енергия, и които, независимо от етнос и религия, препредават и преоткриват остатъци от древни обичаи, езически култове и практики.

– Освен с високото си качество, фотосите и текстът към тях впечатляват с вникване в цялостния облик на планината – природа, история, традиции. Разкажете за най-забележителните скални и други образувания, които сте заснели…

– Природните сили и тектоничната дейност в миналото на Източните Родопи са причина да намираме пръснати в този район едни от най-разнообразните скални формации и образувания. Многобройни скални „гъби”, пирамиди, самотно стърчащи причудливи скали. Затова сме акцентирали на почти неизвестни скални феномени, до които почти никой не ходи, тъй като са далеч от обичайните маршрути и пътеки. Такива са: издигащата се като боздуган 36-метрова скала Оланкая под с. Мурга, Сиврикая и Саръкая над река Боровица. Уникални са скалните комплекси до село Дъждовница, скалите около Маджарово, „гъбите” и „костенурките” около Фотиново и Бенковски, „гъбата” до Женда, вкаменената гора до Татул. Забележителното е, че

много от тях са древни светилища с изсечени релефни комплекси, трапецовидни ниши, лица, зооморфни фигури и многобройни и необясними скални формирования.

В албума (за който ще стане дума) не сме пропуснали Караджов камък, Белинташ, Чудните мостове, Триградското и Буйновско ждрело. Чудесни формирования има навсякъде и са така много, че извън албума остават скали като, например, тези под с. Жълти камък и други.

– Още траките са смятали Родопите за място с особено силно енергийно поле. На фотографиите виждаме изгледи на светилища, скални ниши, вход на пещера-утроба, все свързани с тракийската митология и обредност. Моля, кажете повече за астрономическите и астрологични знания на древните траки…

– В началото на обиколките ни с Ники Генов участвахме в няколко археологически експедиции със ст.н.с. Стефанка Иванова. Намерените находки определено насочват към извода, че трапецовидните ниши и голяма част от светилищата са доста по-древни, може би хилядолетия преди появата на траките. За тази цивилизация от енеолита знаем съвсем малко и особено за предназначението на скалоизсечените комплекси. Тепърва са нужни задълбочени теренни изследвания, анализ на събраното от широк екип специалисти, за да се проверят актуалните сега теории и да се отговори на многото въпроси. Що се отнася до

трапецовидните ниши, те са уникални в световен мащаб – срещат се само в Източни Родопи,

изсечени са понякога на невъзможно трудни места и са една истинска мистерия. И сега, в момента, на светилището Харманкая, където се намират едни от най-запазените астрономични обекти на древните, работи екип от археолози и археоастрономи. Може да се окаже, че освен за астрономически наблюдения, много от изсичанията не са, както досега се смяташе, жертвеници и с култово предназначение, а са свързани с чисто практични всекидневни дейности, в т.ч. промиване, отделяне, (топене), добив на ценни метали.

– Зрителят остава омагьосан от пъстротата на багрите и символиката в родопските носии (сватба в с. Рибново). В този край живеят българомохамедани. Как се отнасяха те с Вас по време на пътуванията Ви?

– Независимо от религията

родопчани са като планината, в която живеят – топли и гостоприемни хора.

Това го е усетил всеки, който е ходил по родопските села, особено в по-отдалечените и малко известни махали. Там хората живеят просто и естествено, свързани с природата, некомерсиализирани от масовия туризъм. Веднъж, обикаляйки отново между Оланкая и Мумджидан (на гости при бай Шабан), издрапахме до с. Мурга, където срещнахме Гюлмезие: тя живее почти сама. Помнеше името ми от идването ми преди година – по тези места е рядкост някой да намине и то е като се заблуди. Потегляйки, вече на отсрещния хълм, чухме как Гюлмезие ни изпраща: свиреше на кавал и пееше тъжни родопски песни. За такива съкровени мигове на докосване до родопската душевност си заслужава „мазохизма” да бродиш без пътеки в затънтените дебри на тази планина.

Какво мислите за бъдещето на Родопите – видяхме фотографията на древния Перперикон, направена от въздуха. Ежедневно се разкриват нови артефакти. Вероятно тази планина ще се превърне в силно притегателен център за културен туризъм. При неизбежните групови посещения как ще съхраним запазената, все още, от полъха на съвременната цивилизация природа?

– От една страна е добре, че все повече хора се интересуват от новите открития. Дори да не съм напълно съгласен с начина на консервация и защита от масови посещения на обекти като Татул и Перперек, интересът към тях дава възможност на местното население да доразвие някаква инфраструктура, подходяща за туризъм. Но трябва да се внимава с мащаба – не бива да се комерсиализира всичко – не само, за да не променим самобитността на родопчаните, но и за да съхраним природата. Някои места е по-добре да си останат недокоснати от цивилизацията, само за ценители.

– Вие практикувате алпинизъм, което Ви помага да стигнете и до недостъпни места. А обикновеният турист ще може ли да се наслади на цялата красота на планината?

– До много от показаните места се стига с лутане и объркване, понеже липсват пътеки. Не че е невъзможно да се оправиш, но е различно от очакванията на обикновения турист, свикнал да ходи по утъпканите пътеки. Ала именно в това е чарът: да се „загубиш” и завреш там, гдето рядко човек стъпва, а пътеките са белязани от следи на животни. Не липсват и мечки – тази заоблена и гостоприемна планина не е за подценяване. Човек се увлича по разкриващите се пред погледа му скални мистерии и може да подцени ситуацията. Така, например, по-миналата седмица, на връщане от двудневен преход с приятели алпинисти, след Сиврикая зърнахме двама души на 40-метровите скали на Асара, над яз. Боровица. Объркали се, те слизаха по доста опасните отвеси – за щастие благополучно. Оказа се, че разгледали изложбата и решили да посетят единствения жител на Мумджидан, но не знаеха къде се намират, какво ги очаква, има ли вода по пътя… Дори и за Източни Родопи човек трябва да тръгва подготвен и да знае докъде се простират възможностите му, да не поема излишни рискове. Иначе, много от забележителностите са достъпни и за автотуристи, с малко допълнително ходене; това разнообразие прави Родопите подходяща и привлекателна планина за всякакъв вид туризъм.

– Едновременно с изложбата излезе от печат и луксозен албум с 240 страници, пак за Родопите. Какво съдържа той и за кого е предназначен?

– Албумът е опит да покажем тематично различните лица на планината – предимно по-неизвестните места. В него ще намерите сведения по история, археология, скални феномени, древни светилища, водопади, родопски села и откъснати махали, крепости, местни жители, следи от християнство и традиции… Замислен е повече като фоторазходка, отколкото като пътеводител. Онова, което представляват Родопите, не може да се побере в стандартен пътеводител или албум – те са безбрежни, постоянно преоткриваме нови красоти и тайнства, които свещената планина е съхранила от минали времена за бъдещите поколения.

Интервюто взе: Мариана Ангелова