ШАМАНСТВОТО – ФИЗИЧЕСКО И ЕНЕРГИЙНО ЦЕЛИТЕЛСТВО

Мариана Ангелова

Оспорвани или възхвалявани, но, въобще, малко познати, шаманските практики привличат все повече съвременници от развитите общества. Истински парадокс! В толкова технизирания 21-и век хората търсят магии, било за лечение, било за проникване в друг мир; като че ли, останала „гладна”, човешката душа дири духовна храна. Явлението започна преди 20-ина години с обръщане към позабравените ценности на източните религии и философии.

Шаманството се основава на стародавни традиции и знания и е разпространено от Сибир, през Африка, до Амазония. Смята се, че то е свързано с необикновените способности на някой човек-шаман – да става посредник между света на човеците и този на духовете и невидимите сили. Това шаманът постига, изпадайки в транс с помощта на различни средства – танц, билкови смеси, заклинания и строго кодифицирани ритуали. Целите: собствено духовно пречистване, успешно ловуване на племето, излекуване на болен, предизвикване на дъжд и пр. Що се отнася до халюциногенните растения, истинският шаман спазва законите там, където е наложена забрана.

Бях изненадана да прочета в авторитетното научно френско списание „Psichologies Magazine”, бр. 320 от м.м. юли-август, 2012 г., четиристраничния увлекателен, но и сериозен, разказ за преживяванията на Одил Шабрияк, журналистка, и нейните трима другари при двама от най-известните перуански шамани – Херардо и Андалия, живущи далеч от посещаваните туристически обекти. В създалата се предварителна комуникативна връзка шаманите се наели да „извършат работа за защита и за физическо и енергийно излекуване”. Седмици преди процедурите, у дома си, Одил преминала само на плодове и зеленчуци.

Вече в Перу, групата отдала почит на пирамидите в Тукумè, селище, считано за покровител на шаманството. Първото въздействие започнало по обед в деня на пристигането. Из цялото тяло на Одил /и другарите й/ прекарвали животинче, подобно на малко прасенце – куи, което трябвало да „отнеме” лошите енергии. Сред пронизителни писъци, то застинало мъртво върху гърба на журналистката. Като го обследвал внимателно, шаманът забелязал белег на коремчето му, на мястото на извършената преди 40 години операция от апендицит на самата Одил, както и указание върху животинката, че в дясното коляно на французойката има проблем, което било самата истина. За щастие вътрешните й органи, проектирани върху прасенцето, функционирали нормално. Оплакването, с което тя дошла – сърдечно неразположение, се проявило като тъмна сянка – шаманът го обяснил с прекалената й чувствителност и нервна натовареност. Последвали – едно след друго – търкаляне по тялото на яйце, пръчка от сяра и объл камък с цел установяване енергийното състояние на организма. Вечерта била посветена на „улавяне” енергиите на предците. Върху постлана с листа маса наредили т.нар. „предмети за привличане на древните енергийни сили”: находки, намерени при разкопки, статуетки, между които и на св. Киприан, покровителя на лечителите, черупки, растения, както и сабите на шамана – истински хладни оръжия за „битка със злите сили”. До тях разположили донесени от европейските гости амулети, снимки на техни близки, старинни бижута и писмо на Одил за здраве и късмет на рода. Атмосферата се наситила с неясни спомени от далечни времена. После всеки, със сабя в дясната ръка, а в лявата – с чаша, съдържаща „питието на св. Петър” – екстракт от кактус, „освобождаващ свещенната същност” от вътрешността на човека, съсредоточил мисълта си върху най-силното желание. Горчиво-сладкият сок предизвиквал леко отмаляване, подсилено от звъна на маракасите, заклинанията и тъмата – само една свещ хвърляла смътна светлина. След 15 минути европейците повърнали с усещането, че нещо, от години здраво закрепено в тялото им, излиза на вълни. Прелетялата над главите кукумявка „дала знак”, че етапът е приключил.

На другия ден гостите с изненада разбрали, че започнали да виждат по-ясно, а онези, които носели очила, ги захвърлили. Остатъкът от деня преминал в почивка и разговори.

На следващото утро предстояло най-впечатляващото и трудно. Тогава групата пила настойка от аяхуаска. Тази напитка, извличана от вид лиана, наричана от индианците кечуа „лиана на духовете”, „лиана на мъртвите”, притежава халюциногенен ефект, подобен на ЛСД. При психически неустойчиви индивиди и приготвена от псевдошамани, тя може да предизвиква увреждания – параноични кризи, нервни разстройства. При устойчивите психики и правилна дозировка аяхуаската повежда в „пътуване” из астрални светове или най-малкото – из реалности с други измерения. Горчивото питие създало у Одил чувството, че е единствена в цялата Вселена, разкъсвало я между безпокойство и зорка бдителност. Опитният Херардо я „извадил” от гнетящото състояние и тя потънала в приказно оцветен, топъл и гостоприемен Универсум. Много, много отдалеч долитали шумовете от движенията и думите на другарите й.

Четвъртият ден изтрил спомените от предишните три, но подложилите се на процедурите едва се държали на краката си и имали усещане, че пространството около тях гъмжи от насекоми. „Връщането” в собственото предишно „АЗ” отнело на Одил доста време. Вечерта тя изпитала неземното щастие да я облъхне ветрец, да види светлинките на малкото селце и най-важното – да знае, че е жива, и то със самочувствието за преодоляно тежко изпитание.

Лечението завършило на петия ден с къпане в съд, пълен с цъфнали и уханни растения. И с масаж, при който вещите пръсти на Андалия – втория шаман – жена, сякаш буквално изтръгвали последните останали болестотворни огнища в организма.

Последвал ден с обяснения от шаманите и след спокойното пребиваване в малкото, но уютно хотелче в Чиклайо, приятелите отлетели за Франция.

Когато след седмици там попитали Одил, дали е по-добре, тя отвърнала: „Добре” не е точната дума. Това бе странно физическо и психическо изпитание, през което не се преминава леко. Много е важно да имаш до себе си доверен другар. То промени и освободи неща, дълбоко залегнали в моя живот. Ако по-рано всекидневните грижи ме бяха затрупали, сега гледам напред със спокойствие и по-оптимистично. Същото се случи и с приятелите ми – те просто видяха как животът им взема друга посока: единият престана да пие и пуши, другият си намери отдавна търсената работа. И макар да съзнаваме, че шаманството не е панацея, ние сме щастливи и благодарни че провидяхме път към повече доверие и радост”.

Предложих този разказ, публикуван в „Psichologies Magazine”, на читателите на в. „Психо”, тъй като той съдържа моменти, близки до системно разглежданите във вестника: взаимовръзката между човек, земна природа и Космос, обусловена от все още неясните за нас общи закономерности в енергийните полета, единството „тяло-душа”. Нека припомня, че тракийският цар, жрец и лечител Залмоксис казвал: „Тялото и душата трябва да се лекуват едновременно.”

Източноправославието, което изповядва нашият народ, също има извънредно силни тайнства: кръщение, водосвет, изповед, искрена молитва. И то ни дарява с благослов и Божи чудеса. И ако препредадох описанието на шаманските ритуали, то не е, за да ги величая, а от тревога относно бездуховността, завладяваща нашия компютъризиран век. За България няма достоверни статистически данни, но съдете сами за обезверяването в класическата някога католическа Франция: в. „Льо Монд” / от м. ноември т.г./ съобщава следното: „Ако през 1966 г. 80% от французите са се декларирали в анкетите „католици”,през 2007 г. само 51% се признават за такива; и между тях едва 5%, предимно възрастни, посещават редовно църковните служби. Атеизмът прогресира – 35% от френското население и 63% от младежите между 18 и 24 години отбелязали /2012 г./ „без религия”.

Дано у нас да не е така!