“ЗАПЛАХАТА ДАН БРАУН” – ПРЪВ РОМАН ЗА МАСОНСТВОТО ОТ НАШ АВТОР

Събралото се в средата на ІІІ етаж на НДК множество – колеги, близки и приятели на автора и привлечени от темата слушатели – е замряло в очакване: ще бъде представена книгата на Димитър Недков „Заплахата Дан Браун. 33 ключа на масоните, 33 тайни на смъртта, 33 символа на познанието” („Стандарт Нюз” ЕАД, 2009). Както разбираме от топлите слова на акад. Антон Дончев и г-н Иван Гранитски, тя е първа по рода си у нас. Написана е от ерудит – Димитър Недков е дългогодишен изследовател на световното, вкл., българското, масонство, лектор на международни конференции за тайните общества, член на Международната академия на илюминатите, Рим, и сам е посветен в най-висшата – 33-та степен.

Повествованието, във форма на роман, обхваща широк времеви отсек – от 950 г.пр. Хр. до наши дни, по-конкретно – 2005 г.; то ни разхожда от Йерусалим, през европейски столици до САЩ. Като червена шевица през тъканта му преминават български или свързани с България духовни средища – Земенският манастир, комплексът в Арбанаси, Атонската монашеска република. Недков ни въвежда в кабинетите на президента на САЩ и на един наш експремиер. Точно в 21 ч. и 37 мин. на 2 април 2005 читателят надниква в спалнята на духовния баща на 2 милиарда християни, за да стане свидетел на предсмъртните му думи и вметнатата недомлъвка на една сянка с насочен към сърцето на умиращия пергел: „И… богомилите!”. Името на папа Йоан Павел ІІ е едно от малкото, явно упоменати.

Към достойнствата на книгата се прибавя обективността на автора й в житейските проблеми. В гл. 12 – „Няма масони, няма демокрация”, а и на още други места, той слага ударение върху делото на Бащите-създатели на САЩ, изявени масони. Факт, за който говори и всевиждащото око в триъгълен контур, изобразено на доларова банкнота. Ревностен защитник на доброволното сдружаване между хората, без разлика на религия, националност, цвят на кожата, се явява интересен действен персонаж в романа – натовски генерал, също виден масон. Но авторът не е премълчал, че при определена политическа конюнктура Брат Аугусто Пиночет е убил Брат Салвадор Алиенде; че сред царските династии, повечето включили се в масонското Братство на даден етап, има и фигури, чието поведение хвърля сянка над лика на Свободните Зидари с характерните им черти – скромност и умереност. И аз се посмутих от предадения разговор между Върховния вестоносец и Върховния командир на Стария и Приет Шотландски ритуал: „След всичко това, което казах, народът (става дума за българския народ – М.А.) се отчаял и какво мислиш направил? – продължи вестоносецът. – Върна си царя! Е, под формата на премиер, но му се кланя като на цар. Да, братко, онзи същият, за когото сме чували дори ние. Имаше вземане-даване с Торинската плащаница. След петдесет години изгнание и милиони неуредени сметки го повикаха. Създадоха му партия. Платиха му борчовете. Но не си направиха правилно сметката! Единствената му работа в този момент (към пролетта на 2005 – М.А.) е да си връща на народа”.

Не е приятно да прочетем (но е истинно и за настоящия момент) следното описание на действителността ни, пак по онова време: „Падане на Берлинската стена. Еуфория без кръв. Фалшиви уроци по демокрация. Манипулирани избори. Лабораторна опозиция. Разграбване на държавата. Суета. Тщеславие. Край на морала. Разпад на семейството. Унищожаване на образователната система. Слугинаж на средствата за масова информация. Пияно изкуство. Пошла красота. Стрес. Болести.”

Занимаващият се със сериозна езотерика ще намери в „Заплахата Дан Браун” сродни направления. Под надслова на всяка глава личат три знака – кръст, полумесец, Давидовата звезда, съответстващи на трите основни религии, по същество – и духовни учения. Без четвъртия – знака на будизма – мирозрение и начин на живот за близо 500 милиона души по света. Вероятно, е пропуснат (както и индуизмът), заради липсата на единен, общопознат символ за четирите налични будистки школи. Последователят на Сидхарта Гаутама (после назован Буда), обаче, ще разбере малко страшничкия масонски ритуал за имитиране на физическа, доближаваща се и до психическата смърт, през който трябва да премине посвещаваният в горна степен. Целта на това силно въздействащо преживяване е да напомня винаги на изпиталия го, че на тази земя трябва да се живее достойно. Последователят на Буда ще съзре поредното превъплътяване на душата за усвояване на недоученото преди.

Бог, Космически разум, Информационно поле с база данни, съхраняваща нашите помисли и действия във видимия мир, неизтриваеми очертания – фигури, „издигнати” в отвъдното пак от нас самите (според Ани Безант) са все представи, близки до тази за Великия Архитект на Вселената при масонството.

И нумеролозите биха открили в „Заплахата Дан Браун” поле за размисъл. Древните питагорейци схващали Универсума като число. Едно – точка – значело началото на всичко; две – права линия – движението; три – триъгълник (равнинна конфигурация в 3-мерната земна координатна система) – устойчивост, равновесие.

Ключовото за масоните число 33 е тълкувано в романа многопосочно. То е и сбор (без десетичните запетаи) от p=3,1415 и j-1,618 (=33033). Фи (j) е числото на „златното сечение”, многократно наблюдавано в природата; то участва в прогресията на средновековния монах Фибоначи. Ще добавя, че Варненската цивилизация, предхождаща с 2000 години Хеопсовата пирамида и Стоунхендж, го е познавала и използвала в качеството на своеобразен „геометрон”, квант за съотношение (Хр. Смоленов, Хр. Михайлов, Вл. Божилов). Ето още една нишка на 33 със знанията на онези, населяващи преди 7000 години днешните български земи.

Масионерството, както го наричат във Франция, е наднационално Братство. Ще призная, обаче: проследяването на българската „диря”, вкл., и от папа Йоан Павел ІІ, описано в „Заплахата Дан Браун”, укрепи родовото ми самосъзнание. За да опазят скрижалите на Ордена на тамплиерите, предтечи на масоните, от неустоимите набези на Сюлейман Великолепни – ковчежето със тайните им и Библиотеката (другото съкровище на познанието), изпращат ги по море от о. Родос на Халкидическия полуостров в и тогава съществувалата Атонска монашеска република. Най-впечатляваща за мен е глава 18 – „Потайностите на Атон” (отнася се за началото на 21 век). Читателят не разбира дали сцената с предаването на тамплиерското ковчеже от престарелия игумен в ръцете на приемника му – масон, става в българския манастир „Св. Георги Великомъченик”, още познат като Зографски, но загатването, че то съдържа „истинските думи на Христос”, ни отпраща към веруюто на богомилите. Последните присъстват активно в романа – създатели и носители на Тайно учение, белязано от Знака на българите, един от най-важните, според автора, кодове на масонството.

Преди 35 години на Международна конференция, състояла се у нас, професор от Сорбоната изнесе доклад за приноса на богомилите в духовната култура на Франция. Дотогава широката аудитория знаеше за тях, че са ерес. Митично-приказна бе и личността на най-малкия Симеонов син с християнско име Вениамин, посветен в египетските и делфийски мистерии. Боян Мага, го наричаха, бе дал на своя приятел поп Богомил основата на странното учение – различно от официалното християнство, признаващо одухотвореността на природата, проповядващо равенство и справедливост: днес бихме казали – близко до ранното християнство. Изследванията на големите наши езотерици – Николай Райнов, Петър Димков и др., не виждаха бял свят. Сега гласно се обсъждат – и нарастват обемно – доказателствата, утвърждаващи (не малка заслуга има покойния Н. Кафтанджиев), че при гоненията си от България богомилите разпръсквали из европейски страни – Италия, Германия и най-вече Франция, учението си.

В романа на Недков Земенският манастир се сочи за хранилище на свещените пергаменти на богомилите, а градежът на църквата му започва върху очертанията на кръст, вписан в квадрат (квадратът е емблематичен за масонството и елемент от Свещената геометрия). Даже тази част да е хиперболизирана от автора, аз ще се зарадвам, ако неотдавнашното предложение на България тази светиня да влезе в „Наследството на човечеството”, заради стенописите си, бъде прието.

Няма как в сегашния кипеж и сблъсък на концепции около наближаващата 2012 година да не кажа, че тя се среща на 2 пъти в „Заплахата Дан Браун”; веднъж по повод връчването на тамплиерските тайни от досегашния им хранител на приемника му: възрастният игумен е сигурен, необяснимо от къде, че ще напусне земния свят в полунощ на последния ден от 2012 г.; и втори път – при завършека на книгата Недков цитира, с надебелен шрифт, прогнозата на Дан Браун, че „окончателната тайна на масонството (а тя може да е само Кодът на Сътворението – М.А.) ще бъде разкрита пред света в 2012”.

Но и без да се реем из Безкрайността, струва си още тук, всред битки, злоби и удари под кръста, на тази Земя, да помним и следваме мотото на „Заплахата Дан Браун” – „Светлината не е банкнота, която носим в джоба си!”.

Мариана Ангелова

тел.: 02/ 875 21 92