“Истерия 2012” – апокалипсис само за параноици?

Последният път, когато се очакваше Четиримата конници на Апокалипсиса да се стоварят върху Земята, бе в навечерието на 2000-та година. Но явно Война, Мор, Глад и Смърт са били заети с игра на белот, та в края на краищата не ни застигнаха. Светът все още е на лице. Вече 10-та година човечеството се плоди, цапа и умира.

Досещате, че следващата дата, която предизвиква все по-голяма истерия по темата е 21.12.12 г. Иначе симпатичните цифри дават благодатна материя за спекулации на редица лъжливи врачки, псевдоастрофизици, пишман историци и прочие шарлатани. Цяла нова пазарна ниша с марката „2012“ бе впрегната в начинанието да изстиска и последната стотинка, долар, рубла от лековерните люде. Десетки книги, „разкриващи“ мистерията на древните маи, „документални“ филми, сборници с „непубликуваните“ пророчества на Нострадамус и още много. Разумните хора сами осъзнават, че от корица до корица, от заглавие до заглавие, на 90 процента същината на въпросните произведения е единствено напънът за посредствена сензация. Абсурдното в цялата история е, че има доста народ, който на драго сърце би се занимавал, дори подчинил живота си, на „Фобия 2012“. Като забрави всичко значимо около себе си.

И това е само началото. Пикът тепърва предстои в близката година. През този период не малко религиозни фанатици ще се присетят, че всъщност са Месията, която може да ви спаси живота. Единственото, което седи между вас и спасението от Армагедон, е това да прехвърлите цялото си имущество срещу името на Пророка.

А за да нямат съдебни спорове с наследници, ще си спретнат и едно масово самоубийство.

Всъщност проблемът не е в Краят сам по себе си. Всяко нещо, дори и планетите имат своя. Закон вселенски е.

Проблемът е в това, че дори той да настъпи през 2012-та, какъв избор имаме? Какво от това, че цял куп хора ще психясат?

Ако оставим настрани десетките холивудски екранизации на всемирната гибел, само след кратка равносметка ще стигнем до следния извод – човечеството няма средства, сили, технологии да се защити и от 1/3-та от евентуалните глобални катастрофи, които могат да се изпречат насреща му:

* Промяната на оста на въртене на Земята;
* Смяната и разпадането на земните магнитни полюси;
* Озоновите пробиви;
* Ледниковите периоди;
* Парниковият ефект;
* Сблъсък с други небесни тела – я комета, я метеорит;
* Планетарно мегаземетресение/вулкан;
* Атака от марсианци;
* Слънчеви мегаизригване или взривяване на самото него, плюс още някоя и друга ядрена война или пандемия от зомби вирус, минус всякакви религиозни спекулации.

Почти всяко от тези бедствия ще претвори Земята или в къс безжизнена скала, или в нов астероиден пояс в Слънчевата система. А ние няма къде да отидем. Фантастите-оптимисти в книгите си ни намират нов дом в колонии на чужди светове. Да, ама надали за 2 години ще станем свидетели на лунни градове, още по-малко на поселения върху Марс.

Уви, Брус Уилис вече е на годинки и надали ще му се лети към астероид със совалка, която всъщност не може да кацне и излиза по този „холивудски“ начин.

Няма и Архимед с лост да отмести Земята от пътя на яростно слънчево изригване, нито магът Оз да спре земетръс, който би разцепил планетата ни на две.

И тъй, ако ще пада гигантски метеорит насред Тихия океан…, всички ще умрем (или почти). Няма къде да идем.

Да, гадно ще е, може дори да боли, но какъв друг избор имаме? Може би да не бъдем подвластни на тази прегнусна Мода на психясването за щяло и нещяло. Да не копаем бункери или купуваме лунни парцели през еBay.

А просто да се радваш на всеки един ден със Слънце на хоризонта (невзривило се). Да си направиш чаша вкусно кафе, да драснеш хубав есемес на любимо същество и тъй да живееш толкова, колкото ти е писано. А не да мислиш за това, което може да не дойде, а дори да дойде, си напълно безсилен да го предотвратиш.

И така до 2060-та, защото тогава се очаква нов свършек на света, този път според изчисления на Нютон. : ) : )

Георги Минчев