„КРИЗА. КАК СЕ ПРАВИ.” – ПРОЧЕТЕТЕ ТАЗИ КНИГА!

Авторът Николай Стариков прави подробен анализ на всички кризи, случващи се от 100 години насам

Наред с чисто езотерични теми, поднесени задълбочено, в. „Психо” разглежда и актуални въпроси, като дава гледната точка на изтъкнати западни журналисти /бр.17,18.2011/. Бях изненадана да установя съвпаденията между материала на ясновидеца Герман Стерлигов и изводите на руски историк и икономист в наскоро излязлата му книга. Затова се осмелявам да представя последната и на читателите на вестника.

Прочетете я, за да вникнете в истинските причини за настоящата, минали и бъдещи финансово-икономически кризи. Няма да ви затрупат със сложни професионални термини. Авторът говори разбираемо и вплита в „суховатата” инак материя сюжети от исторически събития, чиито свидетели сме били или сме: увлекателен похват, който грабва читателя от самото начало и го води до края.

„Криза. Как се прави.”(изд. „Нова зора”, 2010) е литературният дебют на Николай В. Стариков на българския книжен пазар в превод на Илияна Велева. 364-те страници идват навреме – светът съвсем не е излязъл от обхваналата го преди 3 години криза, нито е застрахован от подобни катаклизми занапред. Стариков е икономист със завидни исторически, политически, философски и литературни познания. Трудовете му – над десетина, в т.ч. „Шерше ля нефть”, „Кто заставил Гитлера напасть на Сталина”, „Кто финансирует развал России”, са признати бестселъри с по няколко издания.

В „Криза. Как…” Стариков анализира основните фактори за появата на кризисни ситуации и по-конкретно – случилото се в тази насока през последните 100 години. Главна роля играе Федералният резерв (ФР) на САЩ в комбинация със спекулативното използване на финансови инструменти:

борсови операции с акции, отпускане на необезпечени кредити, виртуални покупко-продажби без материално покритие.

След занимателна разходка около появата на първите пари – някъде каменни, проследявайки перипетиите на монетите (изникнали през VІІ в.пр.Хр.), стигаме до една не толкова древна дата – м . декември 1913. Тогава сеченето на металния стоков еквивалент и печатането на купюри, специално в САЩ, преминава в ръцете на частно сдружение от банкери – ФР. Дали някой е обърнал внимание какво пише от едната страна на превърналия се във всесилен долар – „Federal Reserve Note” („Банкнота на Федералния резерв”), а не „United States Note”) („Банкнота на САЩ”). Няколко пъти препрочитах отделни пасажи от гл. 3, обзе ме усещане, че съм попаднала на откъс от криминале. Защото създаването на ФР станало на остров в Атлантически океан при пълна тайнственост, „съзаклятниците” се представили не с истинските си, а с измислени имена. Това не са фантазии на Стариков, а публикувани спомени на някои от основателите.

Смятах се за запозната с обстоятелствата по убийството на Дж. Ф. Кенеди, ала и през ум не ми минаваше отговорът на въпроса – титул на гл. 5 –

„Защо президентът Джон Кенеди бе застрелян, а президентът Франклин Рузвелт – не”.

Навързвайки „случайностите”, Стариков отвръща: заради по-малката сговорчивост на Кенеди спрямо апетитите на ФР в сравнение с охотно проявяваната такава от Фр. Д. Рузвелт (избран в 1933 г.). А се изписаха сума версии – за кубинска следа, името на Ли Харви Осуалд, самият той ликвидиран два дни след Кенеди, се търкаляше с години.

Всяка глава започва с любопитно въведение, на пръв поглед без връзка със следващото изложение. „Откъде идва псевдонимът на Вл. Улянов – „Ленин”? А, сега! Неусетно прекрачваш в икономическо и политическо пространство с респектиращи цифри. А псевдонимът е употребен за пръв път по повод кървавите събития (1913 г.) в царска Русия – военен отряд стреля по недоволни от мизерното заплащане работници в златодобивните мини при р. Лена. Залежите разработвало английското акционерно дружество „Лена Голдфилдс” . Емигрантът Улянов с перо громи самодържавието. Но защо ли да се чудим – не виждаме ли повторение у нас – безкръвно, слава Богу, в лицето на чужди монополни дружества. 700 000 събрани подписа – и нищо.

Кощунствено за много речовити „демократи” би прозвучало аргументираното заключение на Стариков :

„Демокрацията не може да победи по цял свят. В никакъв случай! Иначе на всеки ще му стане ясно, че тя не е всеобща цел на САЩ и приятелите им, а средство за подчинение и за организация на доволното им съществуване за сметка на останалия свят. За Запада няма нищо по-лошо от това демокрацията да победи в целия свят”.

„Криза. Как …” обстойно разглежда вътрешните механизми на битките – открити и неявни – за овладяване ресурсите на планетата и най-вече петрола. В неоспорима таблица сред 10-те най-големи износителки на „черно злато” фигурират Иран (3-то място) и Венецуела. Одързостили се да национализират нефтодобива, те бяха „нанизани” на Оста на Злото. И Ирак опита да покаже „характер”, но видяхме съдбата му.

Трудът на Стариков е писан сякаш днес – в него присъстват и енергийните проекти на България, през чиято територия би трябвало да преминат „романтичният” Набуко (името на вавилонския цар Навуходоносор), и Южен поток.

Чак до Аденския залив и сомалийските пирати „доплува” Стариков с различни от официалните коментарии.

В книгата липсва капка упрек към широките слоеве от „Златния милиард” – и в богатите, и в бедните държави те са вечните губещи. Печеливш е световният икономически елит.

Ако читателят е от типа „Тома неверни”, той има възможност лично да провери истинността на фактите – без изключение, на всяка страница под черта са посочени линкове, заглавия, справочници.

Публицистиката рядко поднася емоции, но тази на Стариков – да. Син на духовния гигант Русия, в „Послеслов” авторът е категоричен и емоционален: „Рим не може да се споразумее с Картаген. По принцип. Светът е така устроен, че или ти контролираш нещо, или това нещо го контролира някой друг. И понеже ние никога няма да намерим общ език по стратегическите въпроси, длъжни сме да го търсим на нивото на тактическите. На тях (на претендентите за световното господство – б.а. ) им трябва нашата безкрайна територия, …нашите полезни изкопаеми, …нашата чиста вода, … въобще , всичко, което имаме. Едно не им трябва – ние самите и нашите деца. Нашите възрастни родители – също. Също и гробовете на нашите деди и прадеди. Древната ни история… Или си на страната на своята страна, или си на страната на чуждата. Трето няма.”

Силно, но като се замислиш, и вярно…

Мариана Ангелова