13 години от смъртта на леля Ванга

vangaЗА АРХАНГЕЛ МИХАИЛ, Ванга И ОЩЕ НЕЩО

Християнството има своите ангели и архангели, строени в редица да ни помагат или да ни плашат. Архангел Михаил взима душите на умрелите и ги води при Свети Петър, за да отсъди той къде им е мястото – в рая или в ада, сякаш няма друг вариант, да се луташ там между небето и земята и да не знаеш как да се измъкнеш. Струва ми се, че точно това усеща душата на българската пророчица Ванга, от чието преминаване в друг свят минаха 13 години. На 11 август всички, които я обичаха, си спомнят за великото й дело според някои и скверно, и неканонично според Църквата.

На почивка съм в Банско и реших отново да посетя това чудно място Рупите, където една уникална българка живееше години наред и приемаше стотици хиляди със страданието и болката им. Незряща, тя виждаше душата, чувстваше добрите и лошите помисли. Каква мъка, каква тъга излъчва това място. Парещите лъчи на слънцето пърлят въздуха, Кожух планина подпира малката къщичка на пророчицата, изправена срещу лелеяната от нея църква “Света Петка”. Гигантските папури, огромните орехи, лимони, мангото, надвисналите гроздове, пъстрите цветя и зелената трева сякаш ти подсказват, че тук има неподозирана енергия, която не може да се обясни.

Врялата 75 градусова вода на серните извори е боядисала земята в оранжево и всичко ти напомня компютърна картинка на чужда планета.

Колко е искала Ванга да направи тази Църква, да благодари на Бога за всичко, което прави за нея и хората по света, но усещането за нещо неистинско те притиска като влезеш в тази постройка. Изобразените на иконостаса лица на Христос, на Архангел Михаил и на другите двама, които не мога да позная, са измъчени, нещастни, неизлъчващи нито състрадание, нито опрощение. Странните рисунки са на Светлин Русев, и според собствените му думи изразяват неговото светоусещане за светците. И то май наистина е само негово, защото не можеш да им се помолиш, не можеш да излееш болката си пред тях, страх те е че, те ще станат още по-нещастни и ще се разплачат всеки момент. Архангел Михаил те гледа с образа на треньорката ни по художествена гимнастика Нешка Робева, и не ти остава нищо друго освен да си изкараш акъла, че може да ти вземе душата, защото си направил грешна стъпка.

Не знам Ванга дали е видяла тези изображения в главата си, дали точно така е искала да изглежда църквата й, но това, което аз почувствах, а очевидно и другите посетители, с които говорих, беше желанието да запаля свещица пред потрета на ясновидката и веднага да се махна от там.

На гроба на Ванга растяха чудесни цветя, но той беше обсипан и с много изкуствени, които знам, че не е понасяла. Около църквата се мъдри ниска дъгообразна постройка, явно създадена с цел да става хотел. В така наречения храм се продават портретчета с нейния лик, очевидно търговците не се свенят да ги продават, защото пък и това не е храм!!!!!

Не ме разбирайте грешно, не ме обхваща гняв, а тъга, че желанието на тази изстрадала жена не е изпълнено. Не е погребана до къщичката, където е пожелала.

Осветяването на църквата й е станало с хиляди компромиси от владиката Натанаил, Църквата е станала Национален туристически обект номер пет. В това сигурно няма нищо лошо, но се чудя намира ли покой душата й.

Много пъти съм си задавала въпроса трябва ли да се гледа в бъдещето и не се ли манипулират така хората да вървят по път, който не е избран от тях. Всички искаме да сме спокойни за здравето, имота и децата си и се надяваме някой да ни каже, че ще бъде наред. Но какво става, когато ни кажат обратното, когато ясновидките не познават – къде отива вярата ни в себе си, в Бога? Няма я! Ванга е спасила много човешки животи, давала е сила да продължаваме и след трудностите. Но не сме се запитвали какво право сме имали да тормозим жената със собствените си проблеми. Тя е приела своята съдба, макар че е била измъчване от духовете на умрелите вечер, приела е охулването си от църквата, която отрича всякакво гадателство, пророчество целителство. Мисля си, че Бог е в теб, както и да го наричаш, и той не се занимава с това да те следи всеки ден какво мислиш и чувстваш, за да те накаже. Светът отговаря на нашите очаквания. Убедила съм се многократно. Така според мен се получава и с гаданията на ясновидки и пророчици. Отиваш при тях и те ти казват горе-долу това, което знаеш или очакваш да се случи. След това е много удобно прехвърлиш да вината на тях – ето казаха ми, че ще катастрофирам и това стана, каза че ще се разболея и се разболях, казаха ми, че ще успея, но защо пък не успявам да си намеря нова работа, нов любим, да имам пари… Мисля, че е време да не търсим месията, пророка, който да ни покаже пътя. Всеки сам си е и месия, и пророк, и съдник. Да се обърнем към силата си, която е невероятна. Ванга с удивителните си умения ни показва на какво е способен човек. Тя самата е доказателство с нейните 50 процента верни прогнози, че в бъдещето няма предварително определен един-единствен сценарий за живота ни. Те са много и ние избираме – драма, комедия, трагедия или фарс ще изживеем с артистите и режисьорите на живота си.

Ще ми се да вярвам, че Ванга бди над целия български народ, но трябва ли да искаме и от онзи свят да се занимава с нас, да ни дундурка и в люлката, и в леката ни кола. Струва ми се, че тя може да бъде пример преди всичко с чистотата си, с живота си, със способността си да се справя и незряща с живота си, да не зависи от други хора, да бъде повече полезна, отколкото мрънкаща и досадна. Ето това е за мен Ванга, една жена, която превръща проблема си в предимство, която намира начин да живее така, че да доказва невероятните възможности на човек да се справя с трудни ситуации. А това дали ще знаем бъдещето си, няма значение. То се гради тук, сега, трябва да изживеем пълноценнно този момент, какъвто и да е той, за да отворим място и за следващия. Няма нищо странно да желаем да бъдем щастливи, богати, здрави и спокойни. Това не е грях. Вселенате е всеобхватна и неизчерпаема на блага и може да ни даде всичко, което пожелаем, стига да го искаме достатъчно твърдо и не с цената на нещастието на друг човек. Това ми подсказа Ванга, докато седях на пейката до гроба й. Подсказа ми с моите разбирания и знания какво да направя, за да се излекувам, за да бъдат щастливи децата и съпругът ми. Накара ме да повярвам, че мога да се справя. Благодарна съм й от все сърце и си мисля, че благодарността е най-хубавото нещо на този свят – тя освобождава от комплекса за вина, излъчва силна енергия към човека, предмета, кара ги да светят с особена светлина, да зареждат като перпетуум мобиле всички около себе си. Благодарна съм и на Светлин Русев за измъчените му изображения на светците, плод на депресивните му състояния – така разбрах, че не трябва да се моля на икони, на светци, на произведения на изкуството, трябва да се моля на себе си, да се справя с всяка трудност.

Бог да прости Ванга и всички, на които е успяла и неуспяла да помогне, всеки от нас си е заслужил житейския урок и надявам се, ще бъдем добри ученици. Благодаря ви, че прочетохте тези мисли. Ще се радвам и вие да започнете да мислите и да действате сами със своя живот!!!!!!

Антонина Топалова

Рупите – София