ТРАКИЙСКИЯТ КОННИК НА МАДАРА Е АСТРОЛОГИЧНО ПОСЛАНИЕ

Траките са били посветени в херметизма на Египет. Познавали са астрологията. Имали са писменост, но са предпочитали да правят посланията си със символи, а не с текст. Хермес е велик Посветен, който възстановява много науки, забравени след потопа. Той е създател на картите Таро. Таро представлява ключ за всички тайни на Вселената.

Трети Аркан, наречен още Императрицата Изида, има корона с 12 звезди. Те съответствуват на 12-те тела на човека, всяко от които е свързано с един от 12-те зодиакални знака. Човек, поради слизане в материята сега притежава само 6 тела и обвивки: физическо, етерно, астрално, две умствени и причинно. В бъдеще телата ще достигнат до 12 и сетивата ще станат 12 на брой. Изида е седнала в Слънцето – символ на творческата сила и Духа, а Луната, символ на плодородието и материята е в краката и`, защото материята е подчинена на Духа. В едната си ръка държи жезъл с кълбо – символ на власт върху земята, в другата държи орел – символ на Духа и Живота. Императрицата е изобразена с крила на орел.

От Учителя Петър Дънов е известно, че любимият ученик на Христос – Йоан Богослов е прероденият Хермес. Наистина, ако разгледаме видението на Йоан в гл. 12 на Откровението, намираме почти пълно съвпадение на бременната жена от видението на Йоан и Изида на Хермес, виждаме съвсем същата символика. Влад Пашов – виден ученик на Учителя Петър Дънов казва, че Таро – това е Библията в образи.

Откровение 12

1. “И голямо знамение се яви на небето, – жена, облечена със Слънцето, с Луната под нозете и` и на главата й корона от дванадесет звезди

2. Тя бе непразна и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди.

3. И яви се друго знамение на небето, и ето голям червен змей, който имаше седем глави и десет рога, и на главите му седем корони.

4. И опашката му, като завлече третата част от небесните звезди, хвърли ги на земята; и змеят застана пред жената, която щеше да роди, за да изяде чадото й щом роди.

5. И тя роди мъжко дете, което има да управлява всичките народи с желязна тояга; и нейното чадо бе грабнато и занесено при Бога, дори при Неговия престол…

7. И стана война на небесата: Излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели;

8. обаче, те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето.

9. И свален биде големият змей, оная старовременна змия, която се нарича дявол и сатана, който мами цялата вселена; свален биде на земята, свалени бидоха и ангелите му заедно с него… И дадоха се на жената двете крила на голям орел, за да отлети на мястото си в пустинята, там дето я хранят за време и времена и половин време, скрита от лицето на змея…

Бременната жена има няколко нива на тълкуване. Едното е за раждане на Слънцето и планетите от Старото слънце Немезида. Второто е, че това са странстванията на човешката душа със своите 12 тела и сетива, която е изправена пред изпитанията на промените. Третото е раждане на новата човешка раса.

Войната на небето става преди около 8000 години на небето – в астралния свят, в края на зодиакалния знак на траките Дракон. Бялата раса слиза от Луната преди 14400 години, но другите по-изостанали раси са били задържани в астралния свят, докато бялата раса нарастне по численост, за да не бъде асимилирана. Една част от другите раси не са искали да се въплътят на Земята. Тогава под водителството на Архангел Михаил те са прогонени на Земята. Астралният свят е прочистен от Черната ложа.

По-късно тези събития са митологизирани от християните като битката на свети Георги с Дракона.

Драконът означава още начало на нов цикъл, голяма промяна.

Когато промяната се извърши, се казва че Драконът захапва опашката си и нещата се нормализират. От тракийският зодиак произлязъл спомена и мита за свети Георги, който има отражение дори днес – Гергьовден е ден на Българската армия.

Траките произлизат от Египетския клон на Бялото Братство, който е построил пирамидите, затова техните зодиакални знаци се различават от Палестинския клон, осъществил Мисията на Христос и от Богомилския клон, който преминава през Персия, Арабия, Сирия и накрая достига до България.

Календарът на древните българи е базиран на 12-годишния цикъл на планетата Юпитер. Имената на съзвездията в древнобългарския календар са както следва, в съответствие с познатия ни Зодиак:

Мишка (Водолей), Вол (Риби), Барс (Овен), Заек (Телец), Дракон (Близнаци), Змия (Рак), Кон (Лъв), Овца (Дева), Маймуна (Везни), Петел (Скорпион), Куче (Стрелец), Свиня (Козирог).

Сидеричният цикъл на Слънцето около Немезида е 25920 години, обаче синодичният цикъл, при който Слънцето, Немезида и Сириус застават на една линия е по-малък – 25200 години. Затова, поради движението на Немезида около Сириус, времето за преминаване на един зодиакален знак е 2100 години.

Знаем от Учителя, че Епохата на Водолей е започнала през 1914 г. Следователно Епохата на Риби е започнала 186 г. преди Христа, Епохата на Овен е започнала 2286 г. преди Христа, Епохата на Телец е започнала 4386 г. преди Христа и т.н.

Ако разглеждаме Слънчевата система откъм северния полюс, планетите обикалят около Слънцето в посока обратна на часовниковата стрелка. Погледнато от северния полюс на Немезида, Слънцето обикаля в обратна посока – по часовникова стрелка. Затова от 1914 г. след епоха на Риби не иде Овен, а започна епоха на Водолей.

Епоха на Водолей – Мишка от 1914 след. Христа до 4014 г.

Епоха на Риби – Вол от 186 пр. Христа до 1914 г.

Епоха на Овен – Барс от 186 пр. Христа до 2286 г. пр. Хр.

Епоха на Телец – Заек от 2286 пр. Христа до 4386 г. пр. Хр.

Епоха на Близнаци – Дракон от 4386 пр. Христа до 6486 г. пр. Хр.

Епоха на Рак – Змия от 6486 пр. Христа до 8586 г. пр. Хр.

Епоха на Лъв – Кон от 8586 пр. Христа до 10686 г. пр. Хр.

Епоха на Дева – Овца от 10686 г. пр. Христа до 12786 г. пр. Хр.

Потопът е станал по време на Лъв, когато Европа от Южното полукълбо отишла на екватора.

Траките са избрали за символ на Слънцето коня, като едно от най-бързите животни. Във всички изображения на конник с животни около него, се изпраща определено послание към потомците. Конникът представлява Бог, който управлява (язди) Слънцето, небесните простори и Земята. Почти всички конници държат жезъл с кълбо отгоре – символ на неограничена земна и небесна власт.

На горното изображение се вижда ясно Мишка, захапала опашката на Глиган. Това очевидно означава момент на преход от зодиакален знак Водолей към Козирог. Такова събитие е имало преди повече от 23 хиляди години.

Такъв преход предстои на човечеството отново след 2000 години, когато ще дойде VI раса.

Освен информация за вижданията на траките, тези изображения дават датировка на събития.

На това изображение се наблюдава Кон с конник, който преминава над Овца, захапала опашката на Кон. Означава преходен момент на Слънцето от Дева към Лъв. Такова събитие е станало след Великия потоп, преди 10686 г. пр. Христа, когато светът вече се е съвзел от последиците на катастрофата.

На следното изображение се вижда добре жезълът с топка, който държи конника и Змията, която посяга към някакво животно. Дали това същество е Дракон и показва прехода от Рак към Близнаци преди 8000 години, когато изостаналото човечество е изгонено от астралния свят или е Барс (Овен), не е съвсем ясно. Змията още означава Луна, която е в краката на Конника. Твърде е възможно, защото се вижда изображение на човек с чук, към когото се движи конникът. Това показва начало на развитие на занаяти и създаване на развита цивилизация от преди 8000 години.

Какво ни показва Мадарския конник?

За съжаление паметникът е силно ерозирал и някои от изображенията се губят. Има твърдения за птица или Петел в другата ръка на конника. Конникът, както винаги държи своя жезъл. Животните, които се виждат са Куче и Барс. Между тях, обаче има разстояние и Барсът е обърнат назад към Кучето, което стои по-високо от него. Това означава събитие, което също е свързано с преход между две Епохи, но изразено по друг начин. Пак е начало на Епохата на Барс (Овен), която е протекла между 4386 г. пр. Христа до преди 2286 г. пр. Христа. Кучето вероятно означава Сириус – Небесното куче, който по това време също се е намирал в Овен (Барс). Събитието показва един важен момент – съвпад на Слънцето със Сириус, при движение около Немезида. А е възможно тогава Немезида да е преминала на орбита около Сириус, защото се смята, че в миналото е обикаляла около Алцион от Плеяди.

Мадарският конник е изсечен в годините около 2300 г. преди Христа.

В предните си лапи Барсът държи змия, чието изображение е силно ерозирало, но все пак е различимо. Змията отговаря на зодия Рак и Луна, намираща се под краката на Коня.

Допълнително доказателство за този факт е фронтът на построеното светилище под конника, (маркирано с червени плочи), насочено на югоизток, тъй като Слънцето по това време е изгрявало оттам. До преди 1600 години пр. Христа лицевата част на храма е била насочена към Слънчевия изгрев. Време е историците да се коригират и да се премахнат фалшивите надписи, които датират изображението на Мадарските скали от осми век по времето на Тервел. Със сигурност конникът е на повече от 3600 години!

Пенчо Бойчев