ТЕХНИКА ЗА ПОЧИСТВАНЕ НА „АКУМУЛАТОРА НА ПРЕЖИВЯВАНИЯТА” по Александър Свияш

Животът ни е пътешествие в национален парк

Всички знаем, че като си купиш курортна карта за национален парк, там може да си опънеш палатка, да поживееш, даже дивеч да простреляш, разбира се, със съответното разрешение. Обаче трябва винаги да помниш, че постоянно те контролират. И че в момента, в който нарушиш правилата за пребиваване в парка, ще дойде местният пазач и ще те глоби. Ако пък нарушението е грубо, ще те изгони или даже ще те тикне в затвора.

Примерът с националния парк е добър дотолкова, доколкото ни дава възможност да покажем чрез него, как човек трябва да се отнася към заобикалящия го свят. Може нещо и да не му се нрави, но това не би следвало да предизвиква агресия или обида. Например в същия парк на човек може да не му хареса, че на жирафа шията е прекалено дълга, или пък че лъвът реве твърде силно. Или пък – пред очите му същият този лъв може да отмъкне и разкъса антилопа, а после даже да не я изяде.

На вас това никак няма да ви се понрави, но прекрасно ще разбирате, че не е във ваша власт да променяте каквото и да било. Затова ще ви се наложи да приемете света в резервата такъв, какъвто е. Нали няма, тъй или иначе, да вземем да се дразним или обиждаме на жирафовата шия? Или пък на кръвожадността на лъва? А виж – в реалния живот хората, Бог знае защо, се дразнят и обиждат на политическия строй, на депутатите, на бизнесмените, на родствениците, познатите и т.н. Без друго нищо не може да се направи, защо тогава да си добавяме грехове заради неправилното възприятие на това, което не е създадено и не зависи от нас.

Затова правилната позиция в живота това е позицията на екскурзианта, който знае, че е дошъл на този свят само за определено време. Не ние сме създавали Света и поради тази причина трябва да го приемаме такъв, какъвто е.

Той въобще не ни принадлежи и нас постоянно ни наблюдават да не нарушаваме правилата за поведение в този резерват.

Проявени и скрити идеализации

Предлагаме ви най-напред да разделим идеализациите на два вида – проявени и скрити.

Проявена идеализация имаме тогава, когато нещо в този живот предизвиква вашето продължително раздразнение (или пък друго негативно чувство). Това може да бъде на практика всичко – работата, домът, телевизионното предаване, правителството, началството или сътрудникът, къщата, съпругата (съпругът), детето, любимият, колата и т.н. и т.н. Тоест – вие знаете какви трябва да бъдат те. Пък те не са такива, и вие недоволствате.

Втората форма на идеализация – това е скритата идеализация. Тя се проявява, когато у нас няма изявено недоволство по отношение на някаква ценност. Понякога вие даже не подозирате, колко значима е за вас някаква идея по отношение на вас самия или на другите. Но стига тя да бъде разрушена по някакъв начин, у вас непременно ще възникнат изблици на недоволство и агресия или пък ще усетите съществуванието си като напълно безсмислено.

И така, ако човек идеализира нещо, то той попада под въздействието на своего рода „духовно възпитание“. Това възпитание се задейства по пътя на принудителното разрушаване на идеализираната от него земна ценност. Като че самият Живот му показва „Виж – идеалът ти се разруши, а пък нищо страшно не стана! Самият ти си същият, а и животът около тебе си тече по прежному. Та струва ли си да изхабиш толкова нерви за някаква илюзия?“

Aкумулатор на преживявания

Да си представим, че всички негативни емоции, които изпитваме в случаите, когато животът не съвпада с нашите очаквания, се събират във вид на течност в някакъв въображаем съд, който ще наречем условно „акумулатор за преживявания“.

Чрез отделна тръба тази течност се влива в нашия „акумулатор“ отгоре и се събира там, определяйки количеството на натрупаното недоволство от живота, проявявано под формата на негативни преживявания.

Едновременно с това същата тази течност чрез специални клапани полекичка се оттича отдолу – пропорционално на нашите заслуги към Живота.

Как изглежда всъщност този „акумулатор“, ние не знаем. В действителност той по-скоро не съществува – това просто е един удобен начин за описване на процесите, протичащи в живота ни.

Затова нищо не ни пречи да си представим „акумулатора“ като съд, в който отгоре постъпват нашите грехове във вид на условна течност.

Върху съда има тръба с разположени над нея клапани. Всеки клапан отговаря на отделна идеализация. Ако човек има поне една такава, то съответният клапан се отваря и чрез него течността започва да се стича в съда.

Напомняме, че идеализация на някаква материална или духовна ценност възниква тогава, когато човек й придава прекомерно голямо значение независимо от това дали я притежава или само мечтае за нея. Той изпада в продължителни преживявания, ако нещо в материалния свят не съответства на неговите очаквания

Тръбата, по която се натрупват нашите „грехове“ – това е идеализирането на земните и духовните ценности, към които може да бъдат отнесени прекомерните привързаности на човек към следните аспекти на живота:

  • Пари и материални ценности
  • Работа
  • Семейство, деца
  • Секс във всичките му разновидности
  • Власт
  • Вяра, доверие
  • Морални норми, нравственост
  • Развитие, образование, интелект
  • Разумност
  • Собственото несъвършенство
  • Собственото несъвършенство
  • Контрол над заобикалящия ни свят

Всяка от разгледаните по-горе идеализации си има свой личен клапан на съответната тръба и стига само човек да потъне в продължителни преживявания, течността веднага започва да запълва неговия „акумулатор“.

Докато се идеализира дори и само една земна ценност, съответният клапан си остава отворен и чрез него течността навлиза в тръбата, а оттам и в „акумулатора за преживявания“.

Но стига само човек да осъзнае погрешността на отношението си към идеализираната от него ценност, клапанът моментално се затваря и течността престава да постъпва по този канал в съда. Ако всички други клапани също се затворят (тоест -човекът няма други идеализации), нивото на „акумулатора“ започва да намалява и Животът престава да се занимава с „духовното“ му възпитание. Ситуацията рязко започва да се изменя към по-добро.

Пречистване на „акумулатора за преживявания“

От долната страна на „акумулатора“ също има няколко тръби, по които се оттича (или очиства) течността от съда, т.е. човек с начина си на живот и с мислите си изкупва натрупаните грехове.

Най-вероятно долните тръби са винаги леко отворени и течността от съда през цялото време изтича полекичка от тях. Такъв извод може да се направи от следното: в момента, в който се прекрати постъпването на течността отгоре, съдът започва веднага да се поизпразва по малко, което пък означава, че натрупаните грехове постепенно намаляват. Очевидно нашият не лек живот способства за това.

Очистването на „акумулатора за преживявания“ става през четири тръби:

  • Осъзнати положителни постъпки
  • Положителни качества на личността
  • Странично въздействие
  • Изпълнение на предназначението

Нас ни контролира „наблюдател“

Самият Творец вероятно е твърде зает, за да следи неотстъпно мислите, емоциите и постъпките ни. Затова мъдрата природа е изобретила един механизъм, който направо в душата на човека следи за неговите мисли и постъпки и в съответствие с тях регулира нивото на течността в „акумулатора за преживявания“. Как функционира този механизъм и кой ни води сметка за греховете, ще разгледаме малко по-късно, а засега ще го наречем „наблюдател“.

Именно той следи човешките мисли и постъпки, отчита обема на течности в „акумулатора за преживявания“ и взема решения какво да се прави.

Какви въздействия се прилагат, когато „акумулаторът“ се запълни

Докато „акумулаторът за преживявания“ е запълнен не повече от половината, „наблюдателят“ няма особени претенции. Човек може да си живее комфортно, животът му го радва и всичките му желания се сбъдват с лекота. Това е „нивото на успех“, при което Животът с удоволствие помага на човека да живее и бързо му изпълнява поръчките.

Но в момента, в който започне идеализирането на нещо, се отваря съответният клапан и съдът започва да се пълни. Когато се запълни докъм две трети, „наблюдателят“ започва да прилага „възпитателните мерки“. Първо изпраща предупреждения от рода на: „Гражданино, забравихте, че сте само един посетител тук. Ако сте си купили билет за този свят, то недейте да си мислите, че всичко туй е ваше! Върнете обратно, което сте взели!“. Тоест – на човека вече му се пращат достатъчно силни сигнали и ако той не схване, ситуацията рязко се влошава.

По принцип „възпитателните“ сигнали за дреболии са били изпращани и по-рано, но сега те се увеличават и стават постоянни. В зависимост от това по отношение на какво е възникнала идеализацията, на човек започват периодично да му се явяват големи неприятности в работата, възникват проблеми във взаи¬моотношенията с най-близките му, скандали в семейството, крадат му парите и вещите или пък попада в злополука, все още с лек изход.

Ако човек не възприеме това като персонален сигнал, а всичко на всичко като една случайност, и продължава да се държи както преди, изпраща му се по-строго предупреждение. В света няма никакви случайности – в това отношение той е строго предопределен. Всички неприятности, които ви се случват, са организирани от вашия собствен „наблюдател“ и се явяват като напомняне за неправилното ви отношение към живота.

Из книгата на Александър Свияш „Какво да сторим, когато нещата не вървят така, както ни се иска“, изд. Фариел