Споровете за Бога сред руските учени възникнаха 2000 г. след раждането на Иисус. Преди никой не се замисляше по този въпрос – религията в СССР по класическия израз на Маркс се считаше „опиум за народа”; материята бе първична, а съзнанието – вторично. С една дума, съветската наука не знаеше пътя към Храма…
Днес неголяма част от известните учени – биолози, физици, астрономи са уверени, че възникването на Вселената не е било възможно без Създател. Развиваме се по твърде сложни закони, за да можем да обясним всичко със законите на еволюцията. Така мисли и Анатолий Акимов – доктор на физико-математическите науки, директор на Международния институт по теоретична и приложна физика, академик на РАЕН.
Анатолий Акимов е роден през 1938 г. в Москва. Когато отишъл в църквата на 55 годишна възраст, свещеникът го попитал: „Вие вярвате ли в Бог?” Акимов отговорил: „Не, аз просто се убедих, че не може да не съществува!”
– Анатолий Евгениевич, какво е отношението към религията на днешните „бащи” на Руската Академия на Науките?
– Президентът на РАН Юрий Осипов изказа официално мнение за това, че няма основание да твърди, че Бог не съществува. Но аз съм уверен, че това не е всеобща гледна точка на академията. Например, лауреатът на нобелова награда за физика Гинзбург директно отрича Твореца и религията. Той счита, че понятието „бог” не е необходимо на науката. Поради това аз мисля, че позицията, която декларират ръководителите на РАН не е искрена. Нещо ми подсказва, че това е конюнктурен ефект… Президентът на страната ни вярва, и ние вярваме…Обаче Бог съществува и ние можем да видим проявленията на Неговата воля. Това е мнението на много от учените. Те не просто вярват в Създателя, а се базират на някои факти.
– А великите учени в миналото, които ни откриха класическата физика, те вярвали ли са в Бог?
– Много от тях. До времето на Исак Нютон разделението между наука и религия не е съществувало. Свещениците се занимавали с религия, а те са били и най-образованите хора по онова време. Самият Нютон е имал богословско образование и често повтарял: ”Законите на механиката ги извеждам от законите на Бога”. По-късно, с развитието на математиката и експерименталната физика, науката се откъсва от религията. Макар и последните данни за физическият вакуум да потвърждават по голяма част от фактите, няма противоречия между тях.
– Кант по свое време е формулирал 6 доказателства за съществуването на Бог. Съвременната наука има ли свое „седмо” доказателство?
– Когато преди около 300 години учените изобретяват микроскопа и започват да изучават какво се случва в клетката – процесите на делене на хромозомите предизвикват в тях зашеметяваща реакция:„Как е възможно това без намесата на Всевишния?!” Действително, ако говорим за това, че човек се е появил на Земята в резултат на еволюцията, то отчитайки мутацията и скоростта на биохимичните процеси за създаване на човека от първичната клетка, ще е нужно много повече време, отколкото е възрастта на самата Вселена!
Да вземем физическите константи, които еднозначно дефинират нашия свят: гравитационна, магнитна, радиус на орбитата на Земята и пр. Преди 30 години един учен доказа, че ако тези константи се изменят само с 1% /а те се отчитат с точност до 30 –я знак след десетичната запетая!/ светът ще бъде неустойчив, няма да съществува ядрото и електронната орбита! Същото можем да кажем за Космоса. Защо планетите се движат по точно определени орбити, а не по произволни?! Изобщо, светът, в който живеем е базиран на сложни закони.
– Излиза, че Бог е гениален физик?
– През 80-години на миналото столетие става любопитно събитие. Появява се книга, която прогнозира това, което ще се случи след 20 години, т.е. в началото на ХХІ век. Книгата е написана не от физик и не от специалист по научно прогнозиране. Написал я известният писател-фантаст Станислав Лем. Нарича се „Сбор от технологии”. Писателят предсказва как ще се развиват научно-техническите отношения на ХХІ век. Един от разделите е „Бог като супер ІВМ”. Там се задава следния въпрос: ако Бог е мислеща субстанция, то за този свръх разум не съществуват никакви ограничения по отношение на творческата му дейност – било то в създаването на човека или Вселената…
– В началото на 80-те бе въведено понятието „физически вакуум”. Какво всъщност е това?
– Това е материална среда, която пронизва цялото пространство, в това число и онова, което е между ядрото и електрона в атома…
– Почакайте, какво пространство има там, след като самият атом е 0,0…?!
– Ето, ето! Традиционно е мисленето, че светът е плътно вещество. Всъщност, действителността е много сложна… Да вземем най-простият атом – на водорода, който има 1 протон и 1 електрон. Ако хипотетично увеличим атома така, че неговото ядро да достигне размера на футболна топка, то радиусът на орбитата на електрона ще се увеличи съизмеримо, а промеждутъчното пространство ще бъде празно…
– Излиза, че Демокрит е бил прав като е твърдял, че светът се състои от атоми и празни пространства?
– Без съмнение е бил прав. Понятието „плътно вещество” е съвсем условно. Но да се върнем към физическия вакуум. Изяснихме твърде важни обстоятелства. Бяха направени разчети, които показаха, че броят на квантовите елементи в обема на радионаблюдаемата Вселена не можа да бъде по-малък от 10155 и тя не притежава свръх разум. Ако всичко е единна система и я разглеждаме като компютър, питам: а кое не е във възможностите на изчислителна система с такива размери? Това са неограничени възможности, по-големи от тези на най-модерния свръх компютър несъизмерим брой пъти! И още: как се управлява такава система? Тя непрекъснато „работи” и се променя?! За да премине от единия „край” на Вселената до другия при скорост 300 000 км/s на светлината са необходими 1015 светлинни години?! Ако един сигнал от т.А до т.В пътува толкова дълго, то по нашите земни критерии ще са необходими милиарди години и всякакъв смисъл за ръководство на тази система пропада! Оказва се, че в тази среда сигналите се разпространяват мигновено, за 0 s! Системата като единно цяло не би могла да съществува, ако не е изпълнено това условие. А то се изпълнява! Във всеки момент от времето, Създателят може да прояви Своята воля в най-отдалечения ъгъл на Вселената! Това, което някои учени наричат „Всемирен разум”, „Абсолют“ – това е свръхмощна система, която се отъждествява от нас с потенциалните възможности на Всевишния…
– Но в Библията всичко е написано по друг начин…
– Това не противоречи на основните положения в Библията. Там се говори, че Бог е Вездесъщ, той е винаги и навсякъде. Ние виждаме, че това е така: Бог притежава неограничени възможности за въздействие върху всичко, което става. Както виждате всичко се извършва мигновено, за „отрицателно” време!
– Какво е отношението на Църквата към учените, които привеждат „научни доказателства” за съществуването на Твореца?
– Преди няколко години Ватикана се обърна към знаменити учени с молба, да докажат научно съществуването на Бог. Доколкото ми е известно, такива трудове регулярно постъпват при римския папа. Научна комисия по обяснение на божествените чудеса /в частност, миротворните икони/ с благословението на московският Патриарх е създадена и в Православната църква. Проблеми във взаимоотношенията ни обаче, има. Едно от основните различия в концепцията на религията е безрезервната вяра в Бога. И щом като ти се опитваш да доказваш, обясняваш, възниква ответната реакция: Нима се съмняваш? Тогава ти си в грях, трябва да те отлъчат от църкват! Но учените са устроени така, че независимо от любовта си – търсят истината. По своето време знаменитият учен Парацелз казал: „Това, което в един век се счита за суеверие, в следващия век вече е научна истина”. В миналото хората се страхували от мълнията, свързвайки я с гнева на Зевс. Днес във всяко училище се демонстрират.
– Може би това показва, че няма Бог?…
– Това показва, че сме в състояние да разберем някои проявления. А Бог е сътворил света така, че тези явления произтичат. Просто някои вече са обяснени от сферата на науката. Изобщо, аз съм убеден, че светът е предопределен и няма нищо случайно. Както казва един от героите на Булгаков: „Керемидата не пада случайно върху главата”. Всичко е предопределено от Всевишния.
– До този извод вие сте достигнали, вследствие на собствения си опит?
– Може и така да се каже. Когато в началото на 80-те изучавах структурата на физическия вакуум, често си задавах въпроса: „Какво не е било известно на колегите ми физици до този момент?” Оказа се, че е можело да бъде направено още в 40-те години! А го направихме едва сега. Но, винаги идва момент, когато върху главата на Нютон пада ябълка!
Когато колегите ми се радваха – ту някой открил нещо, друг получил експериментални резултати – аз винаги казвам: „Намалете самомнението си! Ако вие сте направили нещо, то е защото небесата са счели, че е необходимо. Вие просто сте го направили!”
– Казахте небеса. Ако съществува Творец, то тогава къде се намират Рая и Ада?
– Съгласно религиозните постановки, Раят се идентифицира от хората с небето, а Ада – с подземния свят. Тези хипотетични представи, изказани в образна форма, имат под себе си напълно реални физически категории.
– Пояснете…
– Освен магнитното и гравитационно полета, в природата съществува торсионно поле, което се явява общо. Тези проявления се наричат „фин свят” или „пространство на фините вибрации”.
– Имате предвид паралелни светове?
– Не бих употребил такъв термин. Ние с вас не виждаме електромагнитните вълни, но те съществуват, както и гравитационното поле. Въпреки това обаче, никой не казва, че това са паралелни светове. Ако хората не виждат нещо, това не означава, че явлението е в друго измерение. Всичко е в нашето измерение…Освен това съществува и понятието „човешка душа”. Това, което наричаме душа са структури, които имат торсионно полева природа. Когато човек умре, казват, че душата му си „отива”. Животът след смъртта е проява на съществуването на тези полеви структури. Всяка подобна структура, припознавана като личност на човека, в действителност е полева структура с голяма плътност. Ако в човека е доминирал праведен образ – той се е самоусъвършенствал, вършил е добри дела – образованието има една структура. Ако човекът е греховен – извършвал е престъпления, деградирал е, след смъртта си попада в други условия – ада. Небето и подземията – това са условности. От научна гледна точка – това е среда на два типа души, но смисълът е верен, съответстващ на каноничните представи. Що се отнася до дявола – един от бившите приближени на Бог – той също притежава неограничени възможности, но в посока на злото. Противодействието на „тъмните сили” е твърде сложен проблем. От тях е по-добре да сме далеч. Адът, макар и да не е в „преизподнята”, смисълът му не се променя. И помнете какво е казано в Евангелията: обичайте се един друг и това е достатъчно!
Превод от руски: Сабрина
Източник: islam-bg.net