ВКЛЮЧВА СЕ ЕДИННАТА СИСТЕМА ЗА ЕНЕРГИЙНИ ВЛИЯНИЯ И ВРЪЗКИ МЕЖДУ ВСИЧКИ КУЛТОВИ ОБЕКТИ

Матей 3:10;Лука 3:9 – „И секирата лежи вече при корена на дърветата: всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън”.

Матей 3:12 – „Лопатата е в ръката Му, и Той здраво ще очисти гумното Си, и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори в неугасим огън”.

Лияна Фероли

Учените отдавна доказаха връзката между слънчевата активност и промените на климата на Земята. Сега се намираме в навечерието на максималната слънчева активност /2012-2013 г./, след което постепенно ще настъпи охлаждане, за да се стигне през средата на 21 век до кулминацията на малкия ледников период, според руски учени. Но пък американски учени твърдят обратното – че предстои все по-силно глобално затопляне. Дори двата лагера се хванали на бас за 100 хиляди долара, според някои медийни източници, но и двете страни подхождат само научно и логично към своите коренно различни хипотези, без да имат предвид, че нашата планета преминава в четвъртото измерение, което е съвсем ново за нас ниво на съзнание. А според езотериците, там всичко тече като двупосочен  поток, който ту се отделя, ту се връща в Цялото. Затова качествата на време и пространство се загубват. Цял един земен живот там може да се изживее като миг и обратно – един миг да се почувства като вечност. И тъй като мислите и чувствата се проявяват незабавно и следствието веднага следва причината, едва ли може да се допусне там да попаднат хора с недобронамерени мисли, чувства, желания. А, за да се разчупят допускащите злото стари модели и възгледи, на Земята се изсипва огромно количество енергия, която да се намира в постоянно движение, а оттам и в непрестанна възможност за пресътворяване.

Сега активацията във въздушните и слънчевите потоци е така силна, че като капак отгоре към земята се приближават и някакви странни облаци, вероятно фотонни. Фронтът на тази загадъчна енергия бил започнал да се врязва в нашето пространство от началото на тази година. В отговор на този феномен, обаче, някои от най-прочутите пирамиди по света също започват да се активират, така сякаш се събуждат от дълъг сън.

Те започват да изработват неизвестни засега интензивни излъчвания и да ги отправят към Космоса.

Още през 2009 – 2010 г. над някои от пирамидите в Босна започнали да сияят тънки лъчи от чиста енергия. Според очевидци, от върха на прочутата ацтекска пирамида на Луната в Теотикуан към небето също са се отправили енергийни вихри, а наоколо се извили смерчове с огромна сила.  През 2011 г. в Китай  „оживява” и Голямата бяла пирамида /300 м/, наричана още Жианянг, по-висока два пъти и половина от Хеопсовата. За нея има и предположения, че е изградена от извънземна цивилизация.

Но защо тъкмо сега оживяват пирамидите, които толкова векове са изчаквали точно днешното време? И защо събуждането им съвпада с приближаващата се загадъчна космическа сила, свързана с увеличаващата се слънчева активност, за която от две години предупреждаваха НАСА и Европейската космическа агенция. Тези междузвездни енергийни облаци, в които е навлязла Слънчевата ни система, според руския астрофизик проф. Алексей Дмитриев, базирайки се на разшифрованите съобщения от сондите „Вояджър 1” и „Вояджър 2”,

представляват колосална заплаха за човечеството.

Американският хелиофизик Мераф Офер пък вижда причината за това в неустойчивостта и турбулентността на тези облаци. Смята се, че фотонният облак активизира, възбужда слънчевата активност, което пък увеличава идващите към планетата ни слънчеви вихри, водещи до промяна на полюсите на магнитното поле на земята, както и до резки колебания в климата.

Освен това, в резултат на взаимодействието между тези загадъчни енергийни полета със слънчевата магнитосфера и геомагнитното поле на земята, се предизвикват и атмосферни, и подземни звуци. С такива записи на странни звуци е изпълнен световният интернет-портал „ЮТюб”. Някои физици обясняват това явление като резултат от огънатото от навлизащите към земята невидими лъчи магнитно поле, което размества въздушните маси и създава трептения, наподобяващи звуците на духов инструмент.

Интересното е, че на тези космически „набези” откликват и пирамидите, които са своеобразни кондензатори и трансформатори на земната енергия. Тъй като те са пряко свързани с магнитното поле на земята, когато то се променя, те сякаш изпускат  сгъстената „пара” над земята, подобно на отдушник, изпращайки своите сигнални лъчи по посока на идващите фотонни облаци.

Заедно с преместването на магнитните полюси /южният се е преместил с 900 км и сега е в Индийския океан, а северният се мести със скорост 10 км на година и скоро може да стигне Сибир/, се наблюдават и т.нар. „магнитни дупки”, които могат да доведат до някои по-големи от електронните сривове беди. А именно до

бум на вирусните, бактериалните и раковите заболявания, предупреждават някои учени.

Вследствие пък на взаимодействието на процесите във вътрешните и външните земни ядра, които формират геомагнитното поле на планетата ни, в базовите точки на Земята са зафиксирани повишени нива на енергетични въздействия. В края на миналата година известният руски учен проф. Халилов за пръв път оповести, че намиращи се на хиляди километри едни от други в света станции, записващи тримерните колебания на гравитационното поле на земята, са

регистрирали мощни гравитационни импулси.

Това доказва, че причинителят им се намира в самото ядро на планетата ни, която се готви за началото на прехода на вътрешната й енергия в по-активна фаза. Песимистите съзират в тези изменения на земното ядро апокалиптичните представи за началото на мащабни катаклизми, а оптимистите вярват в тези необходими промени в името на по-доброто бъдеще. От това на коя страна ще застанем и ние, зависи как ще се справим с трудностите и дали ще помогнем те да се развият по-безболезнено. Но само ако не се съмняваме, че това е в нашите възможности, тъй като магнитното поле на нашата Майка-Земя е вибрационната енергия на намиращите се в лоното й скъпоценни камъни и кристали, каквото е и магнитното поле на нашите аури. Нещо повече, тя съответства на нашата човешка енергия и електрическа честота, тъй като всички ние сме деца на Богинята-Земя и нейната енергийна мрежа, отразявайки се в аурата на човешкото ментално поле, образува универсалната мрежа. Която пък, от своя страна, изгражда връзката с Вселената. По същия начин, както пирамидите са връзката между земята и небето, така и хората сме живата връзка между световете, част от Универсалния божествен разум, от сътворяващата сила на Вселената, от Съзнанието на Безкрайността, в което „Всичко е едно и Едно е всичко”.

Както и всичко останало, нашите тела, които като едни живи пирамиди, отворени за преразпределение на постъпващата и излизащата от тях енергия, спомагат за формирането на единната информационно-енергийна система. Двете съставни части на тази система, съществуващи на принципа на холограмата, могат да се изобразят графично като два срещащи се с острата си част триъгълници. Фигурата, наподобяваща пясъчен часовник, е често срещано изображение хилядолетия преди новата ерата. Наричана е звездна карта, лабрис, лабиринт, макас/ножица/. Среща се в различни форми навсякъде по света, както и при старите българи. Олицетворява и трудния жизнен път на човека. А

достигането до центъра на лабиринта, макаса, сърцевината, води до поврат, до смърт и възкресение, до ново летоброене.

Това знание е пренесено от спасилите се древни атланти в Египет и най-вече в строителството на пирамидите. Особено в това на голямата пирамида на фараона Хуфу /Хеопс/, чийто род води началото си от народа хуфи, част от древните българи, в Памир. Изследователите на Хеопсовата пирамида забелязали, че южната шахта на фараона е проектирана така, че сочи към съзвездието Орион, към Зета Орионис, чиято най-малка височина /деклинация/ е била около 10 400 г. пр.н.е., тъй като и тя, като всички други звезди, променят височината си от минимум до максимум и обратно за 25 920 години/т.нар. прецесионен цикъл/. Числото се получава от (12 х 2160 = 25 920), като 2160 са необходимите години на Слънцето да премине през всяка една от 12-те части на небесния зодиак.

Пирамидата на Хуфу е ориентирана по този начин, защото, според древните египтяни, душите на фараоните са звезди, които след смъртта си се връщат на небосвода. Затова трите пирамиди в Гиза на владетелите Хуфу, Хафра и Менкаура са ориентирани към трите звезди от съзвездието Орион, така се получава пълно сходство между големината на пирамидите и тяхната ориентация, яркостта и местоположението им. Т.е. небесната карта е наложена още веднъж на Земята. А

Орион е единственото съзвездие, което се отличава както в южното, така и в северното полукълбо и графично може да се изобрази като два триъгълника, обърнати с върховете един към друг.

Ето още един лабрис/макас. Наричано е „Господар на небето“ и може да се забележи във всяка точка на Земята, защото през него минава небесният екватор. Едната му посока сочи към Алдебаран, а другата – към Сириус, която египтяните отъждествявали с главната богиня Изида – сестра и жена на Озирис (Орион). Древните египтяни забелязали, че на 19 юли Сириус веднъж в годината изгрява на изток преди Слънцето. Затова този ден, който предшествал прииждането на р. Нил, е приет за първи ден от египетската година.

Известният от древността до днес символ, наричан лабрис /двойна брадва/, е намиран навсякъде по света, както и по нашите земи.

Има го и върху начелника от Старосел

кръгла плочка с конник-тракийски цар, на бедрото на чийто кон ясно е очертана двойната брадва (лабрис). Лабрисът се среща и в писмеността на старите българи Бустрофедон /буквално означава „Оран на бик”/. Знакът на двойната брадва, на  лабриса, но изправен, е и често срещан рунически знак в Дунавска България, означава буквата „е“ и вероятно от него произхожда нашата съвременна буква „Ж“, чийто смисъл е „жив, живот“, както и буквата „X“ – символ на Хор и потомците му, хората.  Знакът е и важен орнамент при тъкачеството, наричан е с името „макас“ (ножица).

Макасът-лабрис недвусмислено говори за възможно обръщане на полюсите, както и че земният живот зависи от движението на различните небесни тела и че е своеобразна тяхна проекция –

„Каквото горе, това и долу“. Открит е на много места по света, както и върху отпечатък от стъпалото на Буда, а знаем, че неговият баща е цар на саките, които принадлежат към голямата общност на траките. Така че първообразът на Лабиринта – двойната брадва, макасът, е важен знак за всички древни култури и цивилизации, защото представлява изображение на Вселената, а нейните тайни винаги са вълнували народите по света, сред които безспорно са и българите. Неговата най-важна част е средата, центърът и досегът с него води до смърт и ново раждане, или вечен живот. С наименованието „лабиринт” , произлизащо от  езика на карите, праотците на траките, с „лабрис“ /„двойна брадва“/ се означава трудността да се измъкнеш от опасността, когато си в нейния център, както се случва в настоящия момент, т.е. нито можеш да продължиш напред, нито да се върнеш назад.

С двата триъгълника на лабриса се означава и едно особено подреждане на небесните тела, което е оказвало важно, съдбовно значение за развитието на живота на Земята. Един вид лабрис е представлявала и конфигурацията на Великата пирамида със стоящия на върха й в древността Пирамидон, който, според Спас Мавров, е трябвало през настоящата критична година отново да бъде поставен на мястото му, за да изиграе ролята си на хармонизиращ балансьор в трудни дни, като днешните, за по-безболезнената смяна на магнитните полюси и на екватора. Той представлява мащабно умалено копие на пирамидата на Хеопс и е намерен през 1993 г. от немския египтолог Рейнер Щаделман до основата на пирамидата на фараона Снофру, баща на фараона Хуфу (Хеопс). Пирамидонът щял да включи Великата пирамида към излъчване от нов тип вибрации и енергии, която да отключи, да задейства енергосистемата от центрове, намиращи се по линията на стария екватор – от Великата пирамида до Великденските острови. И така

всички разположени там култови обекти да заработят като двигател и стабилизатор на планетата.

И това можело да стане чрез включването в системата на нейната липсваща част – Пирамидона, след което Великата пирамида в Гиза като часовник да отброи часа на новия цикъл на развитие.

Тази единна култова система всяка година частично се задействала, според Спас Мавров, но след поставянето на Пирамидона на върха на Пирамидата на Хуфу, щяло да настъпи нейното цялостното й трайно включване. Истинското включване на Единната система за енергийни влияния и връзки между всички култови обекти по стария земен екватор, твърди Мавров, е настъпило на Първи ТОТ (19 юли) 2012 г.,

когато Сфинксът се е „свързал” със звездата Сириус от съзвездие Голямо куче,

и „Сърцето на Сфинкса” е заработило с пълна сила. Така задействаната единна информационнно-енергийна система с център Великата пирамида ще стабилизира процеса на промяната на полюсите и установяването на екватора на неговото предишно място – линията, по която се намират повечето култови обекти.

На небето Хор също заема средищно място между Изида (Сириус) и Озирис (Орион). Затова е смятан за символ на Небесния бог и вечната, духовна, безкрайна енергия. А в края на годината Хор се намира в средата на т.нар. Зимен шестоъгълник от звезди, който е един от характерните за старите българи култови знаци.

Хор, синът на Озирис (Орион) и Сириус (Изида) е познат и под името Нибиру. Това е  планетата, въртяща се около слънцето, но по посока на часовниковата стрелка, и е наричана от вавилонците Мардук. Шумерите я познавали преди шест хилядолетия и са оставили нейно изображение върху акадски кръгъл печат, който е на 4 500 години. За нея съобщава шумеро-вавилонският епос за сътворението „Енума Елиш“.

Нибиру е звезда, която определя началото и бъдещето, наречена „Този, който заема средата“.

Нибиру /Хор/ също стои в средата на два небесни триъгълника,  разположени във вертикална равнина, а наложени един върху друг, се забелязват от средата на декември до началото на януари. Върхът на това събитие на практика е на 21-22 декември тази година по време на зимното слънцестоене, смятано за началото на древнобългарската Нова година. Звездата се забелязва в полунощ в средата на т.нар. звезден шестоъгълник. Древните мистици са се стремили да излязат от това пространство,  приличащо на шестоъгълна корона или врата, която олицетворявала духа, който струи от материята. Родината на тези мъдреци, наричани „наби“ (името идва, вероятно, от Нибиру), била в Мала Азия. Едни от тях били древните българи фриги /бриги/ и те били велики със своите знания и умения, но и с вярата си, че могат да се преборят с безкрайния цикъл от смърт и прераждане (кръга-сансара) и че могат да осигурят по-висша форма за съществуване на хората. И фригите, както и египтяните, и маите, знаели, че това преминаване през средата на лабриса, макаса, Лабиринта вече се е случвало и пак ще се случи през 2012 г. по времето на зимното слънцестоене /21.12./, защото в основата на техните постижения лежат огромните знания и умения на трако-кимерийците – наследниците на високоразвитата цивилизация на Атлантида. А именно те съставят двата основни клона на нашия народ. В началото разгръщат на Балканите своята богата материална и духовна култура, а после Потопът в Черно море (5700-5600 г. пр. н. е.) ги принуждава да търсят нови територии за заселване – на север към Балтийско море, към Азия, към Месопотамия и Египет, Америка, Африка… А

в поречието на Нил край Фаюмския оазис през V хил. пр. н. е. древните българи  започват грандиозния строеж на Лабиринта,

който да съхрани техните знания за следващите поколения. Издигат и пирамидите в Гиза не само като модел на Вселената, но и като своеобразен часовник на времето. Техни строители са древните българи – агачирите, наричани „хора на дърветата“, според Владимир Цонев. По-късно част от тях се преселват от Азия и Африка в Америка. Писмени документи сочат, че пророкът на маите – божественият Кетцалкоатъл (Кукулкан) е дошъл с флотилия кораби от Египет около 3000 г. пр. н. е. Той бил брадат бял човек със светла коса и сини очи. Донесъл на местните хора много знания, мъдри закони и основал царство.

Кукулкан бил един от знаещите и  просветени „ведяхари“, с което название били известни древните българи сред старите азиатски народи.

Не случайно множество богове в Северна, Средна и Южна Америка носят титлата, характерна за българската държавност – кан(кхан) или кон: Кукул Кан, Бочи Кан,  Мохи Кан, Вотан Кан, Кон Тики и др.

Египтяните и маите са умеели с поразителна точност да определят орбитите на планетите и движението на небесните тела. И в центъра на тяхното внимание била прецесията. Знаели също, че тя е циклично явление. В „Книга на мъртвите“  египтяните описват, че тя довежда до потъването на Атлантида и до обръщане движението на Земята около нейната ос. Има сведения, че се е изместило и магнитното поле на Слънцето и че виновникът за това бил Орион, който бил обитаван от човешките души. Древните астрономи знаели също, че на 21-22 декември 2012 г. се очаква Венера да се скрие на запад и от изток да изгрее звездният куп Плеяди, а

когато Слънцето залезе, Орион да засияе и така да започне нов прецесионен цикъл.

Като господар на небесния зодиак, той ще бъде в края на годината в най-високата си точка и графично може да се оприличи на двойна брадва, през чиято среда минава небесният екватор. Вероятно, за тази брадва говори и Библията, в Лука 3:9 и в Матей 3:10. Тази брадва /секира/ ще отсече всичко нечисто и ще го захвърли в огъня. Ще изчисти планетата ни от всичко, което я разрушава, замърсява и изхабява. Ще промени и нашето съзнание, нашите възприятия и отношения. Така отново ще се завърне и древното човешко знание и културата на сърцето, защото в тях е скрита мъдростта на Вселената. А тъй като в недалечното бъдеще най-важна ще бъде психическата енергия, България ще се превърне във велика сила, понеже има най-голям потенциал от тази енергия.

Според маите, при това преминаване в края на годината през Лабиринта Слънцето ще размени магнитните си полюси и ще се освободи огромно количество енергия с чудовищна сила. Земната атмосфера ще остане без своята магнитна защита, ще стане обръщане на магнитното ядро, което се намира във вътрешността на нашата планета и тя ще започне да се върти в обратна посока. Предполага се, че в резултат на това, външната кора на Земята ще се откъсне и ще започнат огромни земни трусове, размествания на пластовете,  избухване на вулкани. На места повърхността ще пропада,  на други ще се издига. От океаните към брега ще тръгнат огромни вълни с невероятни размери, както вече се е случвало по време на Потопа в Черно море. Според това древно предсказание,

легендарната Атлантида отново ще изплува от дълбините на Атлантическия океан, а в Тихия океан, срещу Западното крайбрежие на Северна Америка, ще се появи митичният континент Лемурия.