ПРОКЛЯТИЕТО НА ОБЕКТА „М” – ПОДЗЕМНА БАЗА НА ИЗВЪНЗЕМНИ?

Снимка на мястото, където се намира „обектът М”

В историята има много известни случаи на изображения на странни обекти в различни храмове, както и на стените на култови постройки – вертолети, самолети, ракети и дори НЛО, вимани и т.н. Такива изображения се срещат най-вече в Египет и Южна Америка, но съвсем не само там…

В порутена църква в една от „мечите части “ на Естония, има фреска, която изобразява „летяща чиния“. Възрастта й е 10-11 века. Местните жители отдавна разказват легенда, според която до това място е опасно да се приближаваш на повече от половин километър, да не говорим пък да се изгради дом в близост до него…

Историята започва преди повече от 10 години на естонския остров Сааремаа. Там живеело момче на име Ервин Кристиан Клаасен, което имало странни сънища. То заявявало категорично, че през нощта говори с извънземни и дори скицирало част от това, което е видяло: необичайни пултове за контрол на въздухоплавателни средства, изглеждащи като космически кораби и обслужващи ги био-роботи. Всичко това би могло да е плод на въображението на детето, ако не беше една рисунка: обикновена селска къща с дворни постройки и под къщата – предмет, чиито контури са много сходни с въздухоплавателните средства – „чиниите“ – на извънземните. Ервин Клаас, 11-годишният контактьор, казва:

„Това е междупланетен космически кораб. Той е тук, недалеч, в Естония!“

И мястото, за което съобщил Ервин, било намерено от уфолозите.

По това време в дома на един от жителите на селце, близо до Талин – Вирго Мит – не за пръв път ставали странни неща: тиганите сами се движели, чували се стъпки и странни почуквания, в мазето крушката сама се запалвала. Неговото семейство доста време се чудело какво причинява тези странни явления, докато накрая не се усъмнило в … кладенеца. Обикновен кладенец, който Мит решил да изкопае в двора си.

Отначало всичко минало добре. Но изведнъж лопатата разтресла метал. „Съкровище!“ – помислил Вирго в началото, но опитите да изкопае ценното откритие не били успешни. Това било плоча, която не свършва…

Часове и дни се борел упоритият селянин с неочакваното препятствие, но без успех. Едва след една седмица му се удало с голяма трудност да пробие в плочата достатъчно за отвора на кладенеца. Водата се издигала. С това историята щяла да приключи, ако Вирго не бе прибрал за спомен половин дузина парчета от злополучната плоча.

Веднъж той разказал пред свой приятел, който му бил на гости, химик по професия, за интересната история с кладенеца. Гостът взел няколко фрагмента от плочата и ги дал в Талинския политехнически институт. След няколко години до фрагмента се добрал човек от персонала на Института. За миг последвал удар, като мощен електрически заряд и пострадалият инженер, който загубил съзнание и oтлетял на няколко метра разстояние, трябвало да бъде хоспитализиран. От този ден започва серия от експерименти. От 1970 до 1982 г. под официалното кодово название „Обект М” били проведени многобройни изследвания от различни лаборатории в Москва, Киев и Ленинград.

Хората реагирали на парчето метал по различни начини: някои не чувствали нищо, някои мощно били удряни от ток, други почувствали вибрации и няколко души получили дълбоки изгаряния …

Най-новите методи за химично изследване върху неизвестния на науката метал показали, че съдържа 38 елемента от периодичната таблица, много от които в природата никога не се срещат в съединение.

И най-важното на сегашното ниво на развитие на науката и технологиите, тази сплав все още не може да бъде получена в нито една лаборатория в света!

Между другото, водата от „аномалния кладенец“ се оказала с изключително лош вкус, предизвиквала гадене и се наложило кладенецът да бъде засипан. Тогава започнали странни случки. От всички страни на селото до мястото, където бил кладенецът, започнали да се събират котки! Те идвали от всякъде и лежали в продължение на часове по тази „кръпка“ (и в действителност за котките патогенната зона действа като валериан). С хората, поне за няколко минути постояли в „епицентъра“, също се случвало нещо необяснимо: започнали да им падат зъбите и косата, влошавало се зрението, възпалявал се максиларният синус…

Но най-много от това страшно откритие пострадал стопанинът на дома. Краката му не можели да се движат, той прекарал няколко години в неподвижност, след което умрял.

Въпреки това, историята на това тъмно място не приключила. Първо направили експериментален тест за въздействието на D-полето (под това кодово име се провеждали проучванията) от групата към института за изследване към Министерство на отбраната. На дълбочина 6 метра под земята намерили 2 метални предмета с формата на елипса и други предмети, подробности, за които не са оповестени (теглото им е определено на около 200 тона). Но изследванията на аномалната зона скоро завършили,

участниците в разкопките започнали да получават удари в стомаха от странен „зелен триъгълник“,

който се появявал от стените на кладенеца. Ударите били толкова тежки, че хората загубвали съзнание за няколко часа, а

по телата им оставали ужасни белези – внимателно прогорени през дрехите ромбове!

… През следващите три години починали много от тези, които били част от тайното изследване на D-полето (7 души от общо 14), безследно изчезнали всички документи, свързани с този случай, както и пробите от метала.

През 1988 г. тогавашният зам. директор на Института по геология в Естония – Г. Вийдинг, отишъл на мястото, за да уточни къде точно ще бъдат направени сондажи, но сондирането така и не започнало. Вийдинг починал неочаквано. Официалната версия за смъртта му е внезапен сърдечен пристъп. Човек е смъртен и в това няма нищо странно, но в този случай има – след смъртта на Вийдинг от кабинета му изчезнал не един, а всички документи, свързани с „обекта М”. в следващите три години починали още 6 души, съпричастни с тайната по изучаването на D-полето.

Още през 1969 г. били направени замервания, които установили „наличие на метален пласт под ъгъл 20-30 градуса на изток”. Геофизиците, с помощта на магнитомер, отбелязали, че на това място магнитното поле е минимално – около 3000 нанотесла. Чрез вертикално електрическо сондиране изследователите измерили, че на дълбочина 4-6 м има тяло-проводник.

Уфолозите предполагат, че причината може да е НПО. Тази „чиния” напълно би могла да наруши пространствено-времевата структура на мястото и да намали „разстоянието” между нашия материален свят и тънките светове.

В крайна сметка, „чинията“ или „сондата“ (учените не са се споразумели какво може да е това) била оставена на мира. Заключението било, че обектът е попаднал под земята (това според тях е станало около X-XI в.), но как той може да отговори на нашето нахлуване никой не знае.

Уфолозите имат свои версии. Една от тях е, че обектът, както и подобни на него, но все още неоткрити обекти, скрити доста дълбоко под земята, не са единствени и са предвидени в случай на ядрена война (т.е. експлозия) да неутрализират наоколо всички последици. Има и друго предположение: много наблюдения на НЛО и бързо движещи се НПО (неидентифицирани подводни обекти) показват, че

плътната среда за тях не е препятствие.

Те свободно могат да преминават през плътни структури и дори притежават свойствата да се появяват и изчезват.

Друга версия предполага, че извънземната сонда също играе ролята на генератор, който настройва наред с още други, пси-полето на Земята.

Известният естонски медиум и лечител Витолд Ан, след извършването на всички „експерименти“ с намерените предмети, препоръчва да засипят добре кладенеца и дори указал конкретните дати. И те го направили. По времето, когато първата кофа пясък паднала в ямата, се чула оглушителна експлозия. Усилията на правителството да разследва причината се провалили. Военните също озадачени свили рамене.

В края на 90-те години аномалната зона се опитали да проучат група японски учени, но всички кладенци, които били пробити, след това незабавно се напълвали с тъмна вода с остър мирис. А след това става ясен много любопитен факт: естонското правителство не им е давало разрешение за изследвания и изследователите отвъд океана е трябвало да се махнат.

През последните години истерията около необичайните открития утихна до известна степен, но все още е рано да се сложи край на този въпрос.

Използвана е информация на О.Буланов за www.echo.az и на Антонина Вознесенская за www.mestanet.ru

Превод: А. Димитрова