А. Л. ЧИЖЕВСКИЙ: ПРИРОДНИТЕ КАТАКЛИЗМИ И ЕПИДЕМИИТЕ – „СПАЗМИ” В ОБЯТИЯТА НА СЛЪНЦЕТО

Мариана Ангелова

Преди близо 75 години парижкото издателство „Хипократ” издава написания на изящен френски език труд на един руски учен „Les Epidèmies et les perturbations elektromagnètiques” („Епидемиите и електромагнитните смущения в околната среда”). Едва ли и самият автор – Александър Леонидович Чижевский (1897 – 1964), е предполагал тогава, че името му ще остане завинаги записано като основател на хелиобиологията – наука, занимаваща се с влиянието на слънчевата активност върху живите организми, вкл. човека, на Земята. Днес всички вестници съобщават в метеорологичните си сводки датите на т.нар. „дни с магнитни бури”, едноименен сайт публикува ежедневно информация и напътствия относно тези дни, а в последно време, най-вече при зачестилите природни катаклизми и изменението на климата, нашето Светило – Слънцето, стана главно „действащо лице”. То е обект на изучаване и в свръхсекретната технологична програма HAARP с антенното й поле в Аляска, основателно подозирана в оказване на въздействие върху климата, вкл. върху мозъците на земните жители, чрез контролирано изменение „аурата” на планетата ни – нейната магнитосфера. Досега този най-външен слой се явяваше надежден щит срещу „слънчевите ветрове”. По същество последните представляват газови потоци в йонизирано състояние, движещи се със скорост 2 млн. км/ч. Сега знаем, че „огненият поток”, струящ от слънчевия термоядрен котел (с температура на повърхността 6000°С) и с периодично уголемяващ се интензитет, усилва многократно слабото електромагнитно поле на Земята и предизвиква „магнитни бури”.

Но това се изяснява понастоящем. А през 20-те години на миналия век били нужни гениална мисъл и огромен труд, за да бъдат свързани земните явления с появата на наричаните в онази епоха „петна върху Слънцето”. Заслугата и за прозрението, и за изследователската работа принадлежи, именно, на Чижевский. В тираж само 300 броя, през 1930 г. се появява книгата му „Епидемичните катастрофи и периодичните прояви на Слънцето”, съдържаща част от събрания статистически материал.

В други свои публикации Чижевский отива назад във времето – чак до античността. Интересен е възгледът му за „най-древната от науките”, както той нарича астрологията; изчистен от мистични заблуждения, един от нейните клонове – астрологичната медицина, утвърждава, че

болестните процеси, протичащи в живия организъм, се намират под могъщо и тайнствено (неизучено) въздействие на космическите сили.

Чижевский привежда старогръцки, римски и др. източници, които описват наблюдаваната непосредствена последователност на катастрофични явления – земетресения, наводнения, вулканични изригвания, засушавания, нападения на скакалци и пр., и настъпването на чумни, тифозни (вкл. грипни) епидемии, масов глад. Ученият окачествява причинно-следствената връзка като

„спазми на Земята в обятията на Слънцето”.

Подчертавайки, че то е център на извънредно синхронизирана и стройна планетна система, той разглежда и възгледите на питагорейците за „хармонията на небесните сфери”. Чижевский извежда заключение за връзка/зависимост – consensus partum между физиологичните механизми на живото същество и физико-химичните механизми на слънчевата система.

При все, че от Слънцето ни отделят 149,5 милиона километра – разстояние колосално за земните ни представи, ученият смята, че би било по-правилно тази отдалеченост да се изразява чрез броя на отсечките, равни на диаметъра на светилото и получава числото 107 – т.е. Земята отстои от Слънцето „само” на разстояние, равно на 107 негови диаметра.

Като се позовава на наблюдаваните периодично през всеки 10-11 години петна върху повърхността на Слънцето и на записаните необичайни събития по Земята, Чижевский съставя множество таблици и построява графиките (с пикове и спадове) на избухвалите в Русия, Европа и Азия епидемии в продължение на 100 години. С което дава в ръцете на науката и средство за предвиждане.

Всичко казано дотук щеше да има единствено теоретична стойност, ако доказателственият материал на Чижевский не го бе довел до изводи, които ние използваме и продължаваме да разширяваме.

Изригванията на Слънцето или „слънчевите феномени” (по израза на учения) се отразяват особено негативно – и такъв е един от изводите – върху старите хора, по-немощни, често засегнати от атеросклероза, хипертония, сърдечни заболявания. Слънчевата активност засяга и най-интимните и жизнено важни функции, свързани с нервната и дихателна системи, с кръвообращението. „Почти мигновено (и това било наистина вярно за нивото на медицината по времето на Чижевский), отбелязва той, слънчевата активност погубва психично и нервно тежко болните, нараства числото на самоубийствата и произшествията, скачат жертвите на епидемиите.

Силните, младите организми устояват, понякога даже усещат аномалиите, но болните, възрастните са силно уязвими”.

Ясна и допълнена с най-новото от хелиобиологията е публикацията на доц. д-р Димитър Попов (м. март, 2013 г.).

„Когато в организма, пише той, постъпи сигнал за геомагнитна буря, човешкият организъм преминава в режим на „бойна готовност”

и мобилизира целия си защитен ресурс, усилва имунната защита, особено антиоксидантната, в очакване „нападението” на свободни радикали. Възрастният организъм, обаче, не е в състояние да мобилизира адекватен мощен потенциал – в дни на магнитни бури се увеличават оплакванията от главоболие, високо кръвно налягане, изостря се захарният диабет”. Медицината, споменава д-р Попов, е установила, че сърцето ни е генератор на слабо електрично поле;

попаднало под действието на стотици пъти по-силното електромагнитно поле на магнитните бури, то бива подложено на тежко изпитание.

Установено е още, че ефективността на лекарствата, които вземаме, зависи от това, кога ги приемаме – по изгрев или по залез слънце. Сънотворните, напр., са 40 пъти по-действени при залез слънце.

Аз лично, винаги съм се питала, защо големият наш и от европейски мащаб лечител Петър Димков толкова държеше на спазване часовете, предписани от него за пиене на отварите.

Вече се приема, както твърди тибетската медицина, че

на всеки орган е свойствен годишен и денонощен биоритъм на активност.

В битката с опасните „ветрове”, идващи от нашия топлик, от голямо значение е водата (70% от тялото ни) и по-точно – неполярният й комплекс с калциевите йони, управляващ важни процеси в организма. Дали вярваме в теорията на японския професор Масару Емото за кристалната й структура и за притежаване на памет, е отделен въпрос, но практически водата е могъщ наш съюзник.

И понеже говорихме за Ал. Чижевский, нека добавим, че той е бил и поет. Три от стихотворенията му „Слънце”, „Космос”, „Материя”, писани през 1919, 1921 и 1922 г., представляват поетичен изказ на задълбочен научен синтез.

Да, ние, земните чада, сме подвластни на по-висша от нас сила – Бог, Творец, Висш разум, Космос, както и да я наречем… И носим, спотаено, неясното усещане, за което Чижевский говори: „О, лик всевластен, там във висотите!/ Настъпва нощ и взорът рей се във безкрая./ И наш’те сънища, лелеяни мечти, пак идват,/ пронизани от знание надзвездно.”/