СТАРОЗАГОРСКАТА ЛЕЧИТЕЛКА МОМЕРА ПЕНЧЕВА: ДУШАТА НА ЧОВЕКА ДОМИНИРА НАД ВСИЧКО

Известната у нас и в чужбина нетрадиционна лечителка Момера Пенчева гостува в Кърджали. Това стана възможно, благодарение на идеята на кърджалийската болница МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” и на проф. д-р по икономика Наско Стефанов Гелимачев.

Тя е родена на 11 юли 1938 г. в Габрово, където завършва Априловската гимназия, а по късно задочно – и икономически техникум в Сливен. Дълги години работи като счетоводител в ДСО „Мототехника и автосервиз”, Стара Загора. Като дар за рождения си ден през 1987 г., малко след смъртта на баща й, сякаш за утеха от многото изпитана мъка и страдание, тя получава възможността да „вижда”органите на хората в цвят и обем, да установява с хората една енергийна връзка, чрез която им помага да решат здравословните си проблеми. С течение на времето започва да „навлиза” все по-дълбоко във вижданията си, до нивото на клетъчното ядро на органите и започва да назовава болестите на хората, да им поставя диагнози и така постига много добри лечителски резултати при голям спектър заболявания. Има, разбира се, и такива, на които не посяга, като епилепсия, шизофрения, злокачествени заболявания, поразените от мозъчен инсулт и сърдечен инфаркт.

Преди време в кабинета си по време на сеанс тя предизвикала волтова дъга, която изгорила електрическия контакт зад гърба й, и той избухнал в пламъци. В него по това време не е имало включен електрически уред. Паниката била овладяна, но бакелитът се разтопил и наоколо замирисало от адското му зловоние, а на одименото и почерняло място се наложило да лепят нови тапети и да сменят изцяло контакта и част от инсталацията.

Лечителският й метод е вид връзка между лечител и болен, която представлява своеобразно „зареждане” с определени елементи, частици. Приелият ги като „семе за посев”, отреагира или веднага, или след третия, петия ден. Момера смята, че

не е необходимо да прави повече от три сеанса.

Докато извършва това „зареждане”, което изисква много голяма концентрация, температурата й спада, кръвното й налягане също се променя.

Момера Пенчева е канена в много наши и чуждестранни болници за консултант. Била е почетен екстрасенс на СССР. В Кърджали тя въздейства на около 50 души със своята целителна енергия, назова и някои съвсем битови подробности от живота им, сякаш, за да докаже, че за нейното огромно екстрасензорно виждане нищо не остава скрито. В момента на демонстрациите много от присъстващите се разделиха със своите болки в главите, ръцете, краката си, а тези с по-тежките случаи, по нейните думи, щели да усетят подобрение след няколко дни.

„Ние сме много силни, като природата, – каза Момера – защото сме идентични с нея. Само трябва да премахнем от сърцето си всяка нечистотия и всяка гордост. И не трябва да се отчайваме, защото, въпреки многото мъка, нещастия и страдания в нашия свят, има нещо, което е много хубаво и то стои над всичко друго. И това е любовта между хората. Тя побеждава дори болестта.” Затова пожела на кърджалийци да се обичат, за да бъдат здрави.

– Как намирате Кърджали и кърджалийци, г-жо Пенчева?

– Обичам Кърджали, защото, докато работех на по-млада възраст цели 24 годи в ДСО ”Мототехника и автосервизи”, Стара Загора, в града ви имаше обекти, които често посещавах. Така вашият град остана дълбоко в душата ми. А болните тук не са повече, отколкото навсякъде в страната ни. Но тук има много благородни хора с положителни настроения, нещо, което ви прави чест. Защото, ако акцентираме само върху лошото и го наслояваме, става много страшно. Затова нека бъдем обърнати с лице към хубавото, светлото, доброто, така и природата ни се отплаща, възнаграждава тези наши старания.

– До какви изводи стигнахте след дългогодишната си лечителска практика?

– Въпреки че нашият организъм функционира ежесекундно, неуморно и има силно самовъзстановяващи се възможности, все пак

няма абсолютно здрави хора.

Но пък и ние много допринасяме за това, защото често мислите ни са насочени към болките и страданията ни. Вместо това, трябва да насочваме нашето внимание към позитивното, към постигането на нашите добри намерения, като помним, обаче, че върху чуждото нещастие не бива да градим своето щастие.

– Значи има връзка между здраве и етика…

– При всички случаи и то пряко пропорционална връзка…

– А душата, духът на човека, вероятно, имат водеща роля в оздравителния процес…

– Те доминират над всичко.

И няма значение човекът от коя вяра е,

какво вероизповедание има. Духът, енергията, нямат националност и верска принадлежност. Ето, аз съм православна християнка, но знаейки добре, че за лечението с енергия това няма никакво значение, съм била при хора с най-различни народности и вероизповедания. Помагала съм на православни християни, католици, протестанти, на араби, турци /ходя често в Турция/ и т.н. Така че, ако по-често се обръщаме към тази душевна, духовна субстанция за помощ, която продължава да съществува и след нас, ще бъдем по-здрави. Затова трябва да се съсредоточаваме във вечното, а не върху временното у нас. Ако с мисъл се докосваме до тази наша духовна и душевна същност, дори бихме могли да говорим за разчитане на миналото и бъдещето. И ако вървим с труд, разумност, силна воля и етичност по стълбицата на живота, няма да има основание да се връщаме назад, а ще вървим към все по-високо духовно усъвършенстване.

– Какви съвети най-често давате на хората, които ви търсят за помощ?

– Най-важната ми препоръка е да не бъдем съдници. Тъй като всички ние имаме и хубава, и лоша страна, нека се обръщаме към доброто, защото така го умножаваме. А колкото повече доброто се разраства, толкова повече и ние се чувстваме по-добре.

– Може би това е най-добрият ни начин за самопомощ…

– Да, защото мислите ни оказват съвсем пряко въздействие върху нашето здраве. И един ден всеки плаща за своите мисли, както и за своите деяния. Ако още със събуждането си започваме да мислим дали имаме болка, дали сме болни, тогава провокираме материализирането на тези наши мисли. Но ако си казваме, че сме добре и ставаме с всеки миг по-добре, това наистина се случва.

Нашата мисъл има велика сила, както в положителна, така и в негативна насока.

И ако я използваме правилно, можем много да си помогнем.

– Тогава ролята на лечителя, бил той традиционен или не, не се ли състои най-вече в събуждането на тази наша огромна възможност за самопомощ?

– Смятам, че може да се каже и така.

Лечителят подава необходимата за това събуждане енергия

и тя започва да върши своето целително и подпомагащо самовъзстановяването въздействие. Тук особено подпомагаща този процес може да ни бъде мисълта, че здравето не е всичко, но без здраве всичко друго е нищо. С тази мисъл в ума си, ще можем да си осигурим много щастие и спокойствие в този земен свят.

Интервюто взе: Лияна Фероли