ПРЕРОДЕНАТА ВЪВ ВЯРА КРЪСТИНА-КРИСТА СЕ ЗАВРЪЩА, ЗА ДА НИ НАПОМНИ: ВЯРАТА В ДОБРОТО И В ЛЮБОВТА Е НАЙ-ДЪЛБОКОТО НИ ЗНАНИЕ

През 2018 г. ще се яви българската Маргарет Тачър, която ще изведе страната ни от дългата криза

„Когато провиждаш, дългът изисква да го съобщиш…”

Лияна Фероли

Неслучайно е родена на Кръстовден /14.09.1960 г./. За да носи и двата кръста – този на Голгота и този на Възкресението. А такава орис се дава само на такива, които могат да я понесат. И то в името на любовта към другите. Наричам я Кръстина-Криста, защото два пъти носи този изключителен дар на Любовта и то с възможно най-голямото смирение. И с едно огромно състрадание към всички, които, като нея, са преминали по пътя на свръхтежките изпитания. Точно такива хора ни учат, че

Любовта е навсякъде около нас, дори когато страдаме, като необходимост, по-голяма даже от хляба и водата, от светлината и въздуха.

Че трябва да се учим да я дишаме и издишваме, сякаш е въздухът, без който не можем да съществуваме. Но без да се гордеем и да се възвеличаваме от това, а като нещо съвсем естествено и закономерно. Каквото е, всъщност.

Когато си мисля за моята приятелка-ясновидка Кръстина-Криста, винаги се сещам за библейския текст, в който се казва, че на всеки, който има, ще му се даде, и той ще има в изобилие, а от този, който няма, ще му се отнеме и това, което има. /Матей 25:29/. Нейният живот протече така, че беше напълно тестван, проверен спрямо този текст. Разбира се, тук не става дума за материални придобивки, а за духовни. Дори тук принципът е обратно пропорционален –

колкото повече загубваш материалното, толкова повече ти се въздава духовното.

Защото това е лакмусът, проверката на кой свят повече принадлежиш и си отдаден – на материалния или на духовния.

Така стана и при Криста, но тя оцеля, не се огъна, напротив, укрепна повече във вярата си, в предназначението си да служи на хората с любов, със съвети за очакващото ги бъдеще.

Мнозина укоряват това изпреварващо знание за развитието на човека, но нека не забравяме, че в историята на човечеството винаги е имало такива хора, наричали са ги пророци, прорицатели, ясновидци. А когато нещо се повтаря непрекъснато като закономерност, значи в него има резон и някакво специално предназначение, известно само на по-висшия духовен свят, допуснал това явление да съществува. Та нали тъкмо то ни дава увереност, че сме част от един по-висш план на съществуването и ако се съобразяваме с него, приемаме го с доверие и разбиране, тогава и животът ни ще бъде по-поносим и целесъобразен.

Та така – писала съм доста отдавна за Криста и си мислех, че при нея не се е случило нищо повече от обичайното. Много хора около нея, не само от нашата страна, които се нуждаят от нейната помощ, от нейните съвети… Но междувременно житейският тайфун така я е преобърнал и изпълнил с толкова много загуби в личен план, че ми е чудно как е оцеляла. Наложило й се да смени местоживеенето си, загубила контактите си с хората, но това не я е обезсърчило, напротив, направило я е по-силна и по-решителна да изпълни своята орис – да бъде в услуга на хората.

Животът на Кръстина-Криста е пример за това как можем,

независимо от житейските обстоятелства и загубите, да го променим, като подхранваме с енергията на вярата в доброто нашето съзнание.

Че тази удивителна възможност е дадена всекиму и всеки от нас има право да се възползва от нея или да я изтърве. За това не е нужно да имаме много пари или да притежаваме някакви особени таланти. Иска се само решимост да употребим известно време и да приложим необходимите усилия,

за да развием съответния тип съзнание, което би опазило живота ни от срив и духовно-физически кризис.

Останалото става автоматично. Енергията, вибрационната честота, на чистата любов е върховният източник на изцелението, тя може да изцели всяка една болест.

Тъкмо така Криста успява да излезе от задънената улица на своя живот и сега, повече от всякога, да бъде силна и да се радва на своята дарба да работи за другите. Тъй като дарбата й да вижда в миналото и бъдещето на хората, с които има досег, не може да се изключи, тя я раздава навсякъде около себе си. В училище, където работи, помага на колежките си да се справят с някои моментни неразположения, главоболие и др.

Има си специална молитва,

наследена по линия на нейната свекърва, която в такива моменти върши чудеса. Дори назовава понякога причината или човека, който е предизвикал съответната дисхармония в страдащия. Често предрича и оценките, които ще изкарат нейни познати, явяващи се на изпити.

На своя колежка, страдаща от силни коремни болки, казва много бързо да събере багажа си и веднага да отиде на хирург. Наложило се спешно премахване на апендикса.

Криста смята, че това, което по някакъв неведом начин „знае” и „вижда” за хората около нея, трябва да достигне до тях. Защото то затова й се дава, за да го даде на тях. Затова за нея е съвсем естествено да се притичва на помощ на хората във всякакви житейски ситуации, с баене, с ясновидство, с молитви. За жалост, не можело и да си спестява някои негативни информации, както много пъти е назовавала точното местоположение на изчезнали и вече мъртви хора.

Веднъж една майка я моли за съвет дали синът й да замине в Холандия на гурбет. Криста веднага отговоря категорично – не. Защото ще работи в гъбарници, където се използват много химикали, и той ще се натрови, ще получи силна алергична реакция. Тъй като ставало дума наистина за такъв вид работа, майката успяла да спаси сина си от грозящата го опасност.

Не си премълчава и радостните вести, очакващи случайно срещани от нея хора.

Най-често предричала, че бездетни родители ще си имат деца, назовавала и времето на това случване, както и причините за бездетието.

Особено зарадвани бъдещи родители на близнаци след време я намерили специално, за да й благодарят за радостното сбъдване. Понякога изумява хората с многото подробности за подобни случвания – от рода на това при какви обстоятелства и условия ще бъдат, как ще бъдат кръстени бъдещите деца и др.

Криста много се трогва от грижата и от благодарността на една бедна женица от Смолян, която изплаква пред нея болката си за това, че няма вест от заминалия си в чужбина син. След като се сбъднало нейното видение, че той е бил с нелегален статут, но скоро ще се обади, майката й изпраща единствената за нея разплащателна „валута” – смолянски картофи и фасул.

След като се срещнахме скоро с Криста, не можех да не я попитам за идващите в страната ни събития в политически и социален план. С голяма неохота ми каза, че

не е розово бъдещето ни, що се отнася за най-близкото. Много мизерия, глад, граждански стълкновения, дори загуба на български територии

/б.а.: може би това са завзети територии чрез бежански вълни/. Но не трябвало да държим такава информация в съзнанието си, понеже, захранвайки я така с нашата енергия на страха, я правим повече вероятна за случване. Докато

с огромната си любов към всеки и всичко можем да смекчим и да понесем по-леко предначертаното.

Можем да направим по-поносима и националната ни карма, като приемаме случващото се с разбиране и мъдрост. Затова пък

през 2018 година ще се яви българската Маргарет Тачър, която ще изведе страната ни от дългата духовно-политическа криза.

Вярвам, че и тогава, и много след въздигането ни, Криста ще работи за това да преживяваме нашата участ по-мъдро и достойно.  Още през 1984 г., когато се среща с Вера Кочовска в Пловдив и от която получава сертификат, разбира, че трябва да отдава дълго време своите 96 % от силната си енергия в служение на имащите нужда от нейната помощ. Тези, които искат да се възползват от това, могат да си уговорят среща с Криста на следните телефони: 0887 825 887 ; 0876 485 128.