МОЛЕКУЛНАТА ЧЕСТОТНА АДАПТАЦИЯ НА ЧОВЕШКИЯ МОЗЪК Е В ПЪЛЕН ХОД

Лияна Фероли

Човешкият мозък сега претърпява молекулярна адаптация към честотата, позволяваща му да започне да функционира на друго ниво,

друга честота, при която ще зачестят духовните подаръци.

И двете страни на мозъка ни ще се приведат в баланс отново, ще заработят в голяма функционална цялост, което ще бъде свързано с някои нови, специфични и непознати досега възможности, като телепатия, телекомуникации чрез вълнови модели и прихващане на различни вълни от по-широк честотен диапазон.

Мозъчните ни вълни ще започнат да се разширяват и да функционират с по-висши вълнови модели, също и със светлинни честоти, свързани с по-високо ниво.

Но заедно с това ще има и някои нежелателни странични показания, като нередовен сън, крайна умора, безпокойство. Главите ни ще бъдат под голямо напрежение,

ще има изтръпване по черепа и скалпа, променливи вибрации в двете половини на мозъка,

при което едната половина може да вибрира отделно от другата. В някои случаи може да има и вцепеняващи усещания в мозъка, доказващи по-дълбоката активация в епифизата в центъра на мозъка, която секретира специален хормон за тази цел.

Това ще бъде за мозъка като рестартиране на „двигателя”, с което всичко се изчиства мигновено.

Пренастройката на мозъка предполага най-голямата трансформация, на която е способно физическото тяло. И след като тази гениална мозъчна система напълно се преобрази и активира, телата ни ще станат светлинни. Чрез повсеместните реформи в клетките, в сърцата ни, телата ни ще стават все по-способни да улавят и задържат светлината, за разлика от сега, когато само я отразяват. Това ще стане възможно, благодарение на това, че

всяка една наша клетка, придобивайки форма на кристално светлинно тяло, ще бъде готова за трансформацията в чиста светлина.

А разсейването на светлината, като необходима предпоставка за този процес, е вече факт. Идва честотата и времето, които никога преди нас не са били възможни. Неразбиращите тези процеси все още проявяват съпротива, съмнения, а така и неразположения, които отдават на някакви други здравословни проблеми. И точно тези хора ще усетят най-силно симптомите на съпротивата срещу увеличаващите се честоти, идващи към Земята. И това е съвсем закономерно, тъй като телата ни, психиките ни, са натрупали твърде много токсини и негативни мисловни модели под формата на кристализирала нехармонична енергия. Пренасяли са я от живот в живот. И, живеейки все още в негативно, стресиращо ориентиран свят,

сега пречистваме хиляди години на негативизъм от по-нисшите си тела.

И то в една изключително токсична среда, препълнена с химикали, тежки метали и токсични въглеводороди.

Но не може нещо да се започне на чисто, преди да се разруши старото, не може да се обедини, преди да се е разделило окончателно. И колкото си стигнал по-далече в този процес, толкова по-болезнено увеличаващите се честоти на възнесението ще изваждат на повърхността и ще освобождават негативизма. Тъй като човешкото тяло е съставено от трилиони индивидуални клетки и програмите в тях не се променят лесно и бързо. А и не може да няма съпротива срещу този процес на интеграция, на сливане. Още повече, че

времето на постепенната и мека промяна ще остане само в историята.

Кой каквото научил и осъзнал – това е, сега трябва да го приложи, както и да се справи с голямото предизвикателство на нарастващите земни честоти. Затова се изисква и много търпение, наблюдение, вслушване в интуицията, разпознаване кога даден симптом се дължи на естествената ни съпротива срещу промяната или на някаква друга причина. Но щом като се заемем с уравновесяването негативизма на Земята с идващите вибрации на Възнесението,

обикновено ще се колебаем между болест и здраве.

Хроничните болести ще се разгарят през периодите на интензивен негативизъм и после ще отзвучават по време на относително по-спокойните периоди. Естествените цикли на активност и тишина на душите ни ще предизвикват или лечебни кризи, или т. нар. „чудотворни изцеления“. Но в повечето случаи трябва да се стремим към средния път на равновесие между желанието за припряност, неотложност и на изчакване на подходящия момент за решения. Ключът към изцелението е в начина, по който се справяме със съпротивата към промяната. Т.е., не ни е нужно нито нетърпение, нито отлагане, нито подценяване, нито придаване на голяма значимост на случващото се. И най- важното – нужно ни е приемане на положението, готовност да преминем през това, което ни блокира, възможно най-спокойно и търсейки най- подходящата реакция. Защото

отнасянето към лечебните ни кризи с гняв, страх и неудовлетворение създават преграда пред приемането на по-високите вибрации, идващи към нас.

Можем да подпомогнем безболезненото протичане на адаптацията си към честотната промяна чрез йога, медитация, физически натоварвания, холистични лечебни методи и др.