ЕМИЛ ЕЛМАЗОВ: Изчезването на светлината от хляба е най-мъчителната стъпка от хранителната деградация на човечеството

През последните години на миналия век Емил Елмазов основава резерват „Билкария” в Боженския балкан върху 150 декара изоставени земеделски земи и гори.

Сравнителната защитеност на територията му дава възможност да изучава и съхранява ендемитите (местните видове) от хранителната и лечебната флора на Средна Стара планина. Финансира разработките си, като открива няколко дрогерии и билкови аптеки, за да предлага в тях продукцията на биодинамичното си земеделие.

Обезлюдяването на Балкана го кара да търси нов поминък за местните хора. В условията на 700 м надморска височина Елмазов успява да създаде градини от казанлъшката роза и да одомашни дивото жито еднозърнест лимец, което открива на малко находище в Родопите. Цели 12 години са му нужни, за да умножи семената на лимеца на територията на резерват „Билкария”. После заедно със своите сътрудници той ги разпределя за възпроизводство във всички краища на България. Така на българската трапеза се завърна изначалният хляб на Балканите с особено високи хранителни и лечебно-възстановителни качества.

В момента Емил Елмазов продължава изследванията си за създаване на лечебни храни от кълнове на лимец и слънчеви екстракти от живи билки. Той твърди, че посредством тези екстракти и активирането с тях на семена от еднозърнест лимец може да се изработва лечебна храна, съобразена с проблемите на отделния човек. Рецептата за хапчета се заменя с рецептурник за домашно приготвяне на слънчева храна от семена Тук водата за покълването носи информация от цветове на подходящи лечебни растения, която се откопирва в кълновете. Така възроденият живот се насочва към определена активност. Същността на метода „Елма 2” е в настройването на вибрационната честота на болната органова система до природно присъщите ù стойности посредством привнасяне на изтрита от болестта информация. В този смисъл методът разглежда хроничните заболявания като срив на честоти, като фалш в музиката на живото вещество, като патология на резонанса между трептенията на организма и Вселенския акорд. Дали тъкмо това не е мечтаел Хипократ, като е казвал: „Храната да бъде вашето лекарство”. Дали около тази представа не е кръжала мисълта на Питагор, когато е говорил за музиката на планетите?…”

Методът се приема радушно от много хора, от чиито проблеми медиците са вдигнали ръце и са казали: „Ние сме дотук!”. Отчаяни, не видели бял ден в белия болничен тунел, тези хора идват или изпращат близките си в Лятната академия за висше билкарско изкуство на Елмазов. Техният интерес обещава да оживи Боженския балкан с рози, лимец и билкови производства, а авторът на метода вече съставя Енциклопедия

за високовибрационните въздействия на лечебните растения.

Емил Елмазов е член на Съюза на писателите в България и председател на Съюза на билкарите и производителите на живи храни. Автор е на десетина книги, между които „Лимецът – изначалният хляб”, излязла през 2009 г. на български, руски и английски език, на сборници с разкази, романи и публицистика, някои от тях награждавани и превеждани в чужбина.

Питаме го как успява да работи едновременно в седем града на България като ирисолог, да поддържа резерват „Билкария”, да продължава изследванията си на живи растения и да пише проза. Той ни изненадва: „Уча се да пиша в мерена реч. Скъпя се вече над

всяка дума…” И ни предлага последното си стихотворение.

От издателя на „Изначалният хляб – книга ІІ: Възкресението на лимеца”

Емил Елмазов:

Жива е естествената прясна храна, получена направо от природата. Освен другото, тя съдържа и прана, която е основният енергиен източник не само за физическото, но и за останалите тела на човека – категоричен е възкресителят на лимеца Емил Елмазов. Най-много прана има в пресните и добре узрели плодове и зеленчуци, зърнените храни, покълналите семена и зърна, меда, ядките, млякото от крава, която пасе на воля.

Промишлено обработените храни носят печалба на търговците и болести на потребителите – алармира билкарят.

Жизнените сили на различни предмети могат да се видят с помощта на кирлиановата фотография. Обектите, които излъчват златисто-жълта светлина, са изпълнени с жизнена сила.

Елмазов е установил, че пресните храни създават ярки и чисти цветове, докато замразените и дехидратираните имат само бледо сияние.

Мътна сива светлина обгражда месата и синтетичните храни –

маргарина, чипса например, което показва, че жизнената им енергия клони към нула.

Суровата ряпа създава много по-ярък образ от варената, пълнозърнестият хляб е много по-светъл от питата, приготвена от бяло брашно.

Качеството на храната рязко спада, когато тя се обработва с изкуствени хормони, багрила, консерванти, оцветители, набухватели, когато тя се облъчва.

Те внасят калории, но не и храна за клетките. Такава храна е мъртва.

От гледна точка на моя малък резерват животът ни днес представлява постоянно насилие върху живата клетка – казва в интервю за в. „Доктор” председателят на Съюза на билкарите в България. Ведно с хибридните семена тежко химизираното селско стопанство посява и химикалите за тяхното оцеляване. Звукописът не е случаен: хибрид и химия. Едното без другото не може. В световната гонка за по-високи добиви, които тъй и не стигат до гладните, се селекционират видове, които нямат жизнената сила да устоят без хербициди, изкуствени торове и други синтетични патерици. Само че замърсяваните с десетилетия подпочвени води и изтощената почва предпоставят непълноценни жизнени сокове в днешното растение. Ако не го мумифицираш отвътре, то се разваля още на нивата, спаружва се, лишено от първичната си жизнена сила. Защото в плода или все едно, в зърното, навлизат остатъчни химикали, които кристализират като соли или други неорганични съединения, деформират вътрешната архитектоника на клетките и променят техния биохимичен и вълнов портрет.

Това е първото нарушаване на природната структура на живата клетка!

Музиката във веществото затихва. На нейно място се появява сив, монотонно стържещ шум…

След нивата, една пшеничена реколта например, попада в складовете и силозите, където я напудрят или опушват срещу складови вредители. Разбира се, че науката е открила, че след петнайсетина или след четирийсет дни няма и следа от отровата… Но се разбира и друго: научно препоръчваните максимални дози на радиация, тежки метали, консерванти, дезинфектанти и прочие в хранителните суровини постоянно отиват нагоре. (Максимално допустимият радиоактивен фон на околната среда за едно лице от времето на Мария и Жолио Кюри днес е увеличен с 10 000 пъти, а на храната – с 1000).

И ето, зърното попада в обятията на една тотално химизирана хранителна промишленост, която за да съхранява по-дълго храните, ги денатурира, ще рече, ако е останала някаква природа в тях, тя се унищожава. Как? Ами все едно: замразяване, при което ледените кристали разцепват клетката, или още едно мумифициране с консерванти, ароматизатори, пластификатори, или изваряване, което размива дори контурите на ядрата, или облъчване с кобалт, с магнитно поле, с високи честоти…

Втори камшичен удар срещу природната структура на живата клетка!

Сега вече и складираната слънчева светлина се оттегля от растителното вещество.

В това вещество жизнената сила вече не съществува нито на полево, нито на информационно ниво. Хранейки се с подобна „погасена” материя ние не можем да получим онази енергия, с която да влезем във връзка с Единното информационно поле на Земята. А квантовите биофизици твърдят, че оттам трябва да зареждаме духа си, да хармонизираме съотношенията между собствените си ДНК и РНК, с тази енергия поддържаме емоциите си в хармоничен статус. Затова пък токсимията, която денатурираната храна ни наслагва, задръстването на органовите системи, ни смущават на подсъзнателно ниво, създават ни физиологична несигурност, която на съзнателно ниво прекипява като гняв, необяснимо срещу кого или какво, или ни вкарва в различни форми на депресии, като паническото разстройство, да речем. Иначе казано, мъртвата храна преобразява постепенно обществото, кара го да изглежда циклофренично, а много от нас съществуват на единия или на другия полюс, в зависимост и от това кой с какво се храни. Щастливите и най-здравите успяват да се задържат известно време по средата, после и те се предават в ръцете на всецяло химизираната медицина.

Тази медицина и нейната вярна спонсорка – химическата фармацевтика довършват това, което земеделието и хранителната промишленост все пак не са успели да ни сторят. Прагът на поносимост към „чуждото в нас” (неорганични, активни субстанции или свободни радикали, които разрушават клетъчните мембрани по хаотичния си път ) отдавна е достигнат, но въпреки това много хора, особено възрастните, биват натоварени здраво с торба хапчета или разтоварени хирургически от някой и друг орган. Да, лекарите се сблъскват със синдрома на „безсилните лекарства” и в стремежа си да помогнат, препращат на хирурзите твърде много работа . Спомням си драстичен случай от моята дългогодишна практика на ирисолог и лечител: 50-годишна жена, лекувана от какво ли не, за няколко години беше лишена от седем свои органа: щитовидна жлеза, яйчници и матка, жлъчка, далак и панкреас. Тук няма да говоря за нарушените органови връзки, нито за съсипаната отделителна система, за имунния срив на организма. „Чувствам се отвътре като буца – описваше състоянието си тази пациентка. – Душата ми лети, лети нощем, а сутрин не вижда леглото си, където да се върне, че да си почине…”

Да, макар че медицината желае точно обратното, тя осъществява понякога

Третата и последна разправа с живата клетка!

Затова уж все тичаме бодро нанякъде, но този поглед е отблизо и лъже. Погледнати отдалеч, все повече хора изглеждат като обездушени, балсамирани отвътре мумии, разставени подобно декор из синтетичната джунгла…