САЛ РАКЕЛИ: Изцелението на емоционалното тяло е най-трудно

Емоционалното тяло вероятно е най-трудното за изцеление от по-нисшите тела. Това е така, защото емоциите по правило са магнетични по природа, а за да се отделят магнитите един от друг, се изисква много енергия. Така че, ако имате негативни емоционални модели, те ще имат тенденцията да се запазват, освен ако не вложите значителни усилия и внимание, за да ги изцелите. Изцеляването на емоциите също така е трудно, защото човек не желае да се спира на тях или да потъва в тях. Във всички наши предходни книги сме споменавали двете стъпки към емоционалното изцеление, но заради онези от вас, които за първи път четат това, нека повторим формулата. Ето кратката версия.

Вие трябва напълно да усетите, изживеете и изразите емоциите си, докато същевременно оставате дистанцирани и ги наблюдавате от една по-висша перспектива.

Онези, които не съумяват да се дистанцират, често се предават на емоциите си и засядат в тях.

Бихме могли да ги наречем „крале/кралици на драмата“. Това са души, които вечно изразяват емоции, но никога не ги решават.

„Бедният аз! Не е ли ужасно това. Животът е несправедлив“ и т.н. са любимите рефрени на емоционално привързаните. Да се стои край подобни хора може да е доста изтощително или най-малкото – влудяващо. Хленчещият тон на гласа, сякаш всичко в живота се свежда до опити да се разреши нещо, е запазена марка на онези, които са уловени в мрежата на емоциите. Вечно имат проблеми за разрешаване. Никога не виждат ден, изпълнен с мир и спокойствие. Онези, които са заседнали в емоциите, винаги очакват да се случи нещо лошо. Умовете им постоянно са заети с някое „ами какво, ако“. Не могат да тръгнат за никъде, без преди това да свършат един милион неща, в случай че се случи нещо лошо. Ако ви се обадят по телефона, първите 15 минути ще ви разказват за всичко лошо, което им се е случило през този ден или пък започват да плачат без очевидна причина.

Няма нищо лошо в изразяването на емоциите, стига това изразяване да води до решение. Но без една по-висша перспектива никога нищо не се разрешава. Медитирането, дистанцираността и виждането на по-голямата картина са абсолютно необходими за емоционалното изцеление.

Онези обаче, които се дистанцират прекомерно и забравят да усещат своите емоции, са хората, които говорят за емоциите или мислят за емоциите, но в действително никога не ги УСЕЩАТ.

Можете да анализирате живота, да се опитвате да го проумеете, да го предсказвате и да го предчувствате, но ако не го УСЕЩАТЕ, значи в действителност не живеете. Дори мнозина, които практикуват даоистките изкуства, попадат в този капан. Те са убедили себе си, че са еволюирали отвъд емоциите. При тях всичко вече е съвършено, ясно и спокойно. Но без емоции животът става скучен и безцветен. И рано или късно техните потиснати и отречени емоции ще излязат на повърхността – може би по начини, които ще ги накарат да се почувстват неловко.

Пазете се от гурута и учители, които изглежда са превъзмогнали своите емоции. Един от нашите любими учители е Кришна. Защо? Защото той и другарите му веселяци винаги лудуват, танцуват, изпълняват музика и се забавляват. Те изразяват емоции. В Библията се разказва, че Исус често е плачел и се е смеел. Никъде не се споменава да е бил стоик, със сериозно и безизразно лице…

Из книгата на Сал Ракели „Интегриране на душата“

Author: Вестник Психо

Вестник „ПСИХО“ излиза от месец март 1990 г. Вече 21 години, без прекъсване, на вестникарския пазар. Това е първият вестник появил се след Промяната и е едно от водещите издания в областта на езотериката до днес! Вестник „ПСИХО“ обхваща широк спектър от теми, свързани с паранормалното, човешката психика, неограничените възможности на съзнанието, психическото здраве, практичната медицина, народната медицина, пси-практиките и последните новости, свързани с научното обяснение на феномените и феноменалните явления, както и други интересни аспекти от видимия и невидимия свят!

Share This Post On