Джерит Гилън: Изпратете изцеление към миналото си „аз”, за да промените настоящето

Gerrit Gielen_Minalo AZ 1

В своето есе, Джерит Гилън изследва нелинейното понятие за време в областта на регресионната терапия. Той твърди, че да се свържеш с други животи, не е толкова да си спомниш събития, които са отминали. По-скоро това е творческо взаимодействие с настоящето, с процеси, които са живи и се развиват, точно като вас. Миналото в общи линии е толкова отворено и неопределено, както бъдещето. Това хвърля нова светлина върху значението на регресионната терапия и предлага чудесни възможности за изцеление.

От точните науки, философията и мистицизма знаем, че линейната прогресия на времето не съществува така, както ние я възприемаме. Най-явно това е обяснено в Теорията на относителността на Айнщайн, която ясно показва, че настоящето не е някакъв определен момент. Момент, който даден човек преживява като настояще, може да бъде бъдеще за друг човек или минало за трети – зависи от техните позиции в пространството и тяхното движение. Събития, които се случват в даден момент за един наблюдател, могат да се появят в различно време за друг. Но ако настоящето не е някакво определено и уникално събитие, тогава нашата традиционна представа за времето и разделянето му на сегашно, минало и бъдеще рухват. Това означава че „миналото” не е фиксирано.
Всичко се случва в настоящето…включително и „миналите” животи.
Какво означава това за регресивната терапия и задачите на терапевта? За да отговоря на този въпрос, позволете ми първо да обърна внимание на значението на спомените. Ако си спомняме нещо, ние психологически достигаме до друга точка от време. Ние свързваме нашето собствено „настояще” с друго „настояще”, което за нас стои в миналото. Ако миналото, настоящето и бъдещето фактически са част от едно разширено „настояще”, то тогава миналото не е нещо, което окончателно е приключило. Спомнянето не е някакъв пасивен процес, а взаимодействие с жива енергия, взаимодействие с част от нас, която преживява определен минал момент като настояще.
Когато стигаме до миналото си чрез спомняне, ние докосваме това друго „настояще” с нашата енергия, ние му влияем, а също и получаваме енергия от него.
Ако линейното време е илюзия, спомнянето е комуникация.
Да си спомняш, това е да общуваш с миналото. Това важи и за спомени от минали животи. Тук също съществува енергийно взаимодействие между сегашното ви „Аз” и миналата ви същност. До някаква степен, всеки регресионен терапевт знае това. Добрият терапевт никога няма да кара пациента да се опитва да си спомня нещо. Той ще направи предложение да се преместите по време на регресия. Например, може да каже „Идете до истинската причина за проблема”. Терапевтът знае, че последният подход работи много по-добре от предходния. Защо? Защото тази инструкция подхожда много повече на действително случващото се. Съществува нещо, към което трябва да се придвижим: друго настояще, където травмиращото събитие първоначално се е случило.
Какво се случва, когато свържете вашето „сега” с друго настояще и когато започнете да общувате с тази част от вас, която съществува в другото настояще? Резултатът от такова взаимодействие е създаването на ново, „споделено” настояще. Когато започнете диалог със своето бивше „Аз”, вие споделяте настоящето. От това изникват нови възможности: може да изпратите изцеление и разбиране към вашето минало „Аз”, тоест може да повлияете на миналото от бъдещето.
Какво значение има по-горната концепция за регресионната терапия. По мое мнение, има три важни последици:
1. Изцеление на миналото вместо преживяване отново.
Според традиционните разбирания, това, което можем да направим с болезнените преживявания в миналото, е да ги преживеем отново и по някакъв начин да ги превъзмогнем. Да вземем за пример някой, който има страх от височина. Той се среща със специалист и открива, че в минал живот е паднал и това е причинило смъртта му. Това събитие се изживява няколко пъти и страхът от височини изглежда да е изчезнал.
Традиционното разбиране е, че смъртоносното падане в предишен живот създава страх, който не е бил успешно отработен по един или друг начин и като резултат се проявява в сегашния живот като страх от височини. За изцеление се възприема това, отново да преживееш този страх.
Аз обаче вярвам, че това, което действително се случва, е следното: някъде в пространството, някой пада и изпитва силен страх. Някъде в пространството е изпратен вик за помощ, който е прихванат от инкарнация с подобна психическа структура или от инкарнация, произлизаща от същата душа, която после преживява този вик за помощ като страх от височини. Когато този човек навлезе в регресия, той свързва своето съзнание с това на падналия човек и по този начин се освобождава от страха от височини.
Тайната на това да се освободиш от страха, по мое мнение е не да преживяваш отново този страх, а да добавиш любов и разбиране.
Ако можете да достигнете до миналото с чисто съзнание и намерение за изцеление, вие всъщност докосвате вашето минало „Аз” като духовен водач или ако щете като ангел-пазител. Когато вие, като водач или ангел, се погрижите за този тревожен човек, „другият вие” в това друго настояще, ще се освободи от фобията си и ще постигне мир. В този случай, човекът, който пада, ще умре с чувство на подкрепа и като резултат, травмата няма да бъде толкова голяма. Претворявайки миналото по този начин, вашето настояще също е повлияно: вие се освобождавате от страха от височини.
Бъдете водач или ангел- хранител на своето минало „Аз”.
Преживяването на травма от минал живот е техника, която често се използва в регресионната терапия, но дава донякъде незадоволителни резултати. В най-лошия случай може да доведе до ненужна тревожност и напрежение. Мисля, че е много по-добре за пациента да се върне назад като помощник, водач или приятел на своето минало „Аз”. По този начин няма да се идентифицира с проблема и би могъл да открие решение. С други думи, той вече не е жертва и не е нужно да преживява отново тъмнината, а да внесе светлина.
Преди да навлязат в минал живот, аз призовавам своите пациенти да визуализират себе си като същество, облято в светлина, да си представят, че са ангели, които пътуват през времето и пространството. След това ги моля да се докоснат до човека, който са били в миналия живот и който преживява травма, да му помогнат, дарявайки го с любов и разбиране.
2. Необяснимата тревожност като вик за помощ.
Много хора страдат от необясним страх, който винаги присъства. Може да бъде примесен с други чувства като тъга, скръб или гняв. Често това е усещане още от детството, без видима причина и обяснение.
Зад такъв страх, винаги има вик за помощ. Това е повик от друго настояще, друг живот и понякога от детството на някой друг. По мое мнение, целта на регресионната терапия е да се установи какво представлява този страх и да помогне.
Вместо да възприемате присъстващия страх като знак, че нещо е странно и нещо се случва с вас,
възприемайте този страх като принадлежащ не към това настояще, а към друго „сега”, към друг „аз”, който се протяга за помощ.
Вие сте тези, които може да се справите със страха, като внесете разбиране, симпатия и като разглеждате страха като вик за помощ от някой друг. Този някой друг сте вие в друг настоящ момент. Тревогата изчезва, когато възприемете проблема като нечий друг и по този начин се разграничавате от страха. От перспективата на настоящето, вие осъзнавате, че сте по-големи от страха.
Страхът се превръща във врата, която ви води към друг живот, която ви свързва с друго настояще. Позволявайки си да се движите към този страх по време на регресионна терапия, вие ще откриете неговия източник и ще започнете да се лекувате. Често, за да се абстрахирате от страха, достатъчно е да си зададете въпроса: „На кого принадлежи страхът, който чувствам?” Като го възприемате като вик за помощ от друга точка на време-пространството, вие построявате мост към страха. Този метод има два важни компонента: Той създава разстояние между вас и страха и носи изцеление на страха.
3. Създаване на ново начало.
Друга полза, произтичаща от тази нова гледна точка е възможността да претворим миналото си. Ако миналото не е фиксирано и ако помним, че можем да обменяме енергия, тогава нашето традиционно виждане за причинно-следствените връзки отпада. По принцип, нещата не могат да бъдат причинени от събития, случващи се в бъдещето, а само от такива в миналото.
Как идеята за претворяване на миналото има значение за регресионната терапия? Често приканвам пациентите си да презапишат миналото си по следния начин. След като осъзнаят травмата, аз ги съветвам да се свържат с личността си от миналия живот във времето, преди да се е случила травмата. Почти винаги има критичен момент, в който личността има избор и може да избере различен път, който да я отведе към по-благоприятно бъдеще.
Представете си една чувствителна жена, надарена с пророчески дарби, която е била изгорена на кладата в минал живот. Има моменти в настоящия живот, в които тя изпитва необходимост да се защити по-добре, да избяга, да прекъсне взаимоотношенията си с определени хора. При регресионната терапия, тя се опитва да се свърже с решаващ момент – време, когато би могла да направи избор и да избегне изгарянето. Ако това сработи и пациентът успее емоционално да се свърже с друга времева линия, травмата практически изцяло се изтрива от миналото на човека.
За да постигнете това, е необходимо да следвате няколко стъпки:
• Пациентът трябва да направи емоционална връзка с травмиращия минал живот. Точката на влизане е моментът на получаване на травмата.
• След това е необходимо да се върнете назад във времето, преди травмиращия случай.
• Пациентът започва да общува с личността, която е бил в предишния живот. Обяснява на своето „Аз” колко важно е да направи друг избор. Така създават споделено настояще с възможности за изцеление и на двете страни.
• Личността от миналия живот се вдъхновява да направи друг избор и да поеме в нова посока и по този начин травмиращите събития се изчистват.
Когато изпращате изцеление към минал живот, той също ви изпраща изцеление в настоящето.
Създавайки ново минало, също така се променя и настоящето. Според тази гледна точка, следва, че миналото не е фиксирано. То, както и бъдещето, е океан от възможности. Нашите животи се намират във времеви-пространствен континуум, който постоянно се движи и променя; ние постоянно взаимодействаме с нашите други животи. Частта, която прави това взаимодействие, е нашето съзнание, нашето осъзнаване. Тази част е нашата същност и тя не зависи от времето и пространството.
Давам си сметка, че въвеждането на този нов поглед върху времето и причиността в областта на регресионната терапия, може да повдигне множество въпроси, на които не мога да отговоря в контекста на това кратко есе. Чувствам обаче, че нелинейната представа за времето, предлага неизброими възможности за тази област и дава много повече обяснения за мистериозния характер на нашите души.
В реалността няма време – всичко съществува в едно голямо настояще.
Всички ние имаме много животи на Земята и те са свързани помежду си. Всички тези животи са насочени към една и съща цел.
Gerrit Gielen 2014 – www.jeshua.net
Източник: lightworkers.org