Най-вероятно Св. Константин Кирил-Философ възкресява древното символично познание на базата на Самаритянските букви „фрушки“

Sv. Konstantin-Kiril_Feroli

Лили Петрова
В 860-та година императорът на Византия Михаил ІІІ лично изпраща Константин Философ и брат му Методий на важна църковна и дипломатическа мисия при хазарите. В началото двамата братя се отправят към византийското владение Херсон на Кримския полуостров, където започват мисията си в защита на Христовата вяра.
В книгата си “Азът на българите” Христо Танев ни припомня един много интересен факт от живота на великия Философ. В “Пространното житие” на Кирил се казва, че той изучава в Херсон еврейския език и книжнина, превежда осемте части на граматиката, намира и едно евангелие и псалтир, написани с “роски” /”рушки”, “фрушки”/ букви, открива и човек, говорещ техния език. Философът беседва с новия си познат, усвоява силата на речта му, отделя гласните от съгласните и като се помолва Богу, бързо започва да чете и разказва с тях. В тези “рушки”, “фрушки” букви, някои изследователи виждат доказателство, че първата славянска азбука е руската. Но има и мнения, че в оригинала на житието на Кирил е стояла не думата “роски”, а “соурски”, т.е. сирийски, арамейски букви. В подкрепа на това и Черноризец Храбър казва, че

“Бог не е създал първо еврейския език, ни елинския, ни римския, но сирийския, на който Адам говори,

а после Бог разделя, размесва езиците при стълпотворението/Вавилон/.
Но какви ли са били тези книги с “фрушки” букви, които Кирил е намира в Херсон, можел да чете, превеждал и тълкувал и до днес официалната наука не е изяснила. Какво е пишело в тях, какви познания е придобил, та след връщането си от мисията при хазарите и аланите /861 г./ да може с лекота и по Божие вдъхновение да създаде съвсем новата глаголическа азбука, предназначена за новия славянски народ, за българите. Тук трябва да се има предвид, казва Христо Танев, че

симетричните езици са главно три: арамейският, еврейският и арабският.

Арамейският език се е говорил главно в Сирия, наричана в старо време Арамея, земята на Арам в Месопотамия и Вавилон. Той включвал в себе си сирийския и халдейския език, като първият се наричал западно-арамейски, а вторият – източно-арамейски. Еврейският, ханаанският, език се е говорил в Палестина /Ис.19:18/, Финикия, Картаген и в някои други съседни на тях места /при моавитите, амонитите, амаликитите и др./ Арабският език пък, на който много прилича етиопският, се е говорил в старо време само в Арабия и Етиопия.
Езикът на Ной и на сина му Сим не се е различавал от езика на Адама и всичките други допотопни човеци. Сим и неговият правнук Евер, които са били почти съвременници на Авраам, са предали своя език на Израилевото племе. Сирийският /западно-арамейският/ език е по-стар от еврейския и заедно с халдейския /източно-арамейския/ съставляват т.нар. праезик на човечеството. На тези два езика са написани книгите на пророка Данаил и Ездра /Дан.2:4-28/, Ездра 4:8-18 и Ездра 7:12-26/, които са най-старите писмени паметници на това наречие.
По времето на Иисус западно-арамейският език, на който се смята, че е говорил Спасителя, е бил широко разпространен в Палестина. А еврейският език добива съвременния си вид едва след 408 г.пр.н.е., когато пророк Ездра го реформира, изчиства го от старите писмени знаци, прави го по-достъпен.
След молитва към Бога Константин Кирил разучава и започва да чете безпогрешно древните самаритянски книги, взети от неговия познат самаритянин в Херсон. Те са писани в зората на историята на

старата писменост на еврейско-финикийските знаци, праезика на човечеството.

Но “рушките”, “роушки” букви, на които били написани, не са руски, твърди Христо Танев. Като се разгледат през еврейките думи “рош”, “рос”, “роуш”, “руш”, “фруш”, които означават “глава” и “начало”, се разбира, че

с тях е изразен началният език, праезикът на човечеството – арамейският.

На този език и с тази писменост Мойсей е написал своето Петокнижие /Тората/. За великия философ, изучил блестящо Масора, Мишна, Гемара на юдаизма, никак не е било трудно да чете и на иврит, и на староеврейски, да отдели гласните от съгласните и

да пригоди силата на звуците, съобразно своя говор и своите гласови особености,

което предизвиквало безкрайно удивление на хората около него, както се казва в неговото житие. А оттам нататък великият Философ вече е бил съвсем подготвен да съживи старото познание в една нова и необходима за времето си форма – глаголицата.