Словото Божие казва: Грехът е беззаконие!

pram

Феноменът Маргарита Праматарова за Греха – една от основните причини, водещи към Духовната криза и Критичната ситуация преди 2012 г.

Да не допуснем тази златна искрица – Животът на Земята, да угасне и стане храна на Греха

Нека се попитаме: Защо е душно в света? Защо мъчно се живее? Защо не можем да се понасяме един друг?

Отговорът е: Защото Грехът трови атмосферата на Живота! Ние всички сме болни от Грях. Ако нелекуваните рани издават непоносима миризма, много по-страшна е миризмата на Греха. Както болестите на Греха могат да бъдат външни /видими/ и вътрешни /скрити/, така и греховете, като болести на душата, могат да бъдат видими и невидими.

Ние често се успокояваме, че можем да скрием от очите на околните греховните рани на душата си, минавайки за добри и порядъчни хора. Но от Всевишния нищо не може да се скрие. Неговите очи са по-светли от слънчевите лъчи и проникват навсякъде.

Грехът е безкрайно зло

Грехът е едно безкрайно зло, понеже е оскърбление на безкрайния Бог. Господ ни е заповядал да не грешим, а ние оскверняваме безкрайното Величие, а и самите себе си като Негово творение.

Словото Божие казва: “Грехът е беззаконие”! Това значи, че Грехът е нарушение на Божия закон. Всеки нарушител на всеки закон – природен или граждански, се наказва! Грехът, като потъпкване на най-висшия закон, води до най-тежкото наказание. Но ако останем с ожесточение в греховете си, ако не желаем да се покаем за тях, ако упорстваме с лошото си поведение и не бъдем в пост при това покаяние, Бог ще ни остави да вървим, където щем – до самото унищожение, затриване на човешкия род.

Нима ще позволим тази златна искрица – Животът, изпратена ни от Всевишния с толкова Любов, да угасне и стане храна на Греха?

Грехът причинява раздорите в семействата, кавгите между съседите, недоразуменията между роднините, войните.

Грехът разпалва огъня на злобата между хората. Той възгордява душата и я ожесточава, угасва всичко свято. Учи на лъжа, чревоугодничество, егоизъм, сребролюбие, злословие и т. н. Той, Грехът, причинява всички болести, страдания, насилие, кръвопролития.

Забравеното лекарство срещу болестта „Грях”

Щом грехът е толкова страшен по същността си и толкова гибелен с последиците си, как тогава всички ние лекомислено грешим? Как сме дошли до там – да се сприятелим по най-интимен начин с греховете си, да свикнем с тях до такава степен, че мнозина /ако не всички/ днес мислят, че Грехът е неизбежен в Живота. Обаче не трябва да се отчайваме – има за човеците избавление. Това е “Забравеното лекарство”, което ще спаси целия свят от Злото.

Лекарството са Истината, Постът, Покаянието и Изповедта!

Грехът свали първия ангел Деница от небето. Грехът изгони Адам и Ева от Рая. Грехът предизвика потопа на света. Този Грях се заканва и на нас да ни отдели навеки от Бога и да ни прати в бездънните недра на Ада. Кой разумен човек би пренебрегнал след всичко това Изповедта!?

Чакрите и етерното тяло – филтър и балансьор

Чакрите са енергийните центрове с форма на колело и се намират в етерния двойник на тялото, но съществуват и в етерното, емоционалното, астралното и менталното тяло. Над всички е Душата, която осъществява координацията между различните енергийни тела.

Етерното тяло е енергийно поле, чрез което ние взаимодействаме както с видимия свят, така и със света на скритите енергии. То играе ролята на филтър и балансьор. То е калъп на физичното тяло и е силно енергийно. Силата на живота минава през етерното тяло, за да се влее във физичното и да го оцвети.

Етерното тяло на човека може да е пъстро или тъмно, както и едноцветно. Когато човек е направил грешка тъмният цвят е по-дебел и казваме, че човек е в лошо здраве – духовно и телесно. При Изповедта духовното тяло се освобождава от черната прана и полето просветлява.

Духовните енергии могат се вливат като буен поток в човешкото тяло или да се прецеждат като малко поточе в него, в зависимост каква бариера представляват за тях етерното тяло и чакрите, доколко са „замърсени” те от Греха.

Колкото по-добри и вярващи сме, толкова тези центрове са по-добри филтри и разпределители на енергийните лъчения от Космоса!

Влиянието на Греха върху чакрите

Кореновата чакра, се намира в основата на гръбначния стълб и отговаря на нервния сплит и опашната кост. Чрез тази чакра ние хвърляме корени в буквалния смисъл на думата – свързват се материалното, земното, досегаемото. Тя е управлявана от Луната, която представлява нашите инстинкти и сетивни двигатели. Без оригиналната връзка със собствените си корени, човек трудно се справя със съвременния свят. Този грешен човек е със самочувствие и с помисъл, че всичко е за него и най-ценно е материалното. Тази чакра трудно се изчиства. Нейният цвят е червения. Когато човек почине, душата му минава 12 нива на митарства. Най-трудно се пречиства този грях. Коренната чакра отделя много трудно енергийния поток, който трябва да се влее в общия поток и да отиде нагоре. Когато човек се изповядва, тази чакра просветлява, а въздействието на Луната става по-положително. Това означава, че човек започва да се отделя бавно от Земното и да се приближава към Духовното.

Чакрата на слънчевия сплит се нарича и “чакрата на добрите реакции”. Чрез нея ние усещаме онези несъзнателни върховни познания, които хората си разменят, изпращат и приемат. Това е един огромен приемателен пункт, който лесно може да бъде задръстен или преситен с енергия. С тази чакра се усеща гняв, умора, завист и депресия. Можем да загубим цялата си енергия, жизнеността си, ако тя бъде изчерпана от болести или от други хора. Състоянието на слънчевия сплит разкрива отношението на човека към други хора.

Във физичен план слънчевият сплит е свързан с органите на храносмилането – черен дроб, жлъчен мехур, панкреас и черва. Тя е свързана с греховете омраза и гняв. При големи грехове човекът е обречен на тежки кармични страдания, които се предават до трето поколение. Тук най-силно действа правилото: “Не греши, за да не страдат децата ти!”

Чакрата на сърцето се намира в средата на гръдния кош и се свързва със сърдечния и белодробен нервен сплит. Този център управлява Любовта, но това е безусловната Любов, състраданието, любовта към човечеството и природата, красотата, спонтанността и радостта. У повечето хора тази чакра е широко отворена. Това е центърът на службата на обществото, на взаимоотношенията и взаимовръзките с целия човешки род. Чувствата, които смятаме за Любов, идват главно от слънчевия сплит, а не от сърцето.

Любовта няма нищо общо със страха, нито с гордостта и ревността. Тя не наранява, а лекува и следователно тази Любов е идеалът, към който можем само да се стремим или да я върнем, докато отлита с децата или любимите ни! Това е Любовта към природата, или чувство на изпитано кротко или мистично единение. Тя е свързана с физическото сърце и белите дробове.

Центърът на сърцето е там, където нишката на живота е свързана с тялото. Твърде силен шок може да отслаби тази връзка, лишавайки човека от жизнена енергия и дух. Умре ли човек, нишката се изтегля и в този момент се явява онази ярка светлина, която някои казват, че са видели точно преди да изпаднат в клинична смърт. Тази чакра хармонира със зеления цвят и Слънцето.

Чакрата на сърцето има три нива на въздействие.Човек, който прави Грях, въздейства върху всички зони на чакрата, натоварва и човека, към който е отправен грехът.

Първото ниво е нивото на безусловната Любов – състраданието към човечеството и красотата, както и към радостта. Това ниво е широко отворено. Тук се намират взаимовръзките в целия живот. Тук не трябва да намира място грехът, защото е опасно за двете страни – потърпевшия и извършителя. Много трудно се изчиства тази черна прана, обвиваща чакрата и завършваща като буква “S”.

Второто ниво е нивото на Любовта – идеалът Любов, към който можем само да се стремим, а не да го налагаме със сила. Това е Любовта към природата и чувството за кратко време. Всичко тук е в лилаво и зелено. Когато човекът е в шок, постепенно зеленото минава в синьо и черно. Прекъсва се нишката с природата, въздух, слънце, вода. Искрата изтънява и животът си отива. Не трябва да посягаме там и да прекъсваме човешкия живот, защото кармата е жестока. Дори Слънцето не може да помогне, а то е в хармония с всяка човешка сърдечна чакра, за изчистване на греха.

Третото ниво е “слънчевото”, което се сменя с оранжево, червено, синьо-зелено и накрая пак слънчево. Това е обвивката, връзката на космичното с човешкото. Преходът е труден. Обезвереният човек минава в нивата на “вечната смърт”, променя духовността си. Слънчевите лъчи повеждат човека към духовно извисяване.

Коронната чакра – намира се на върха на главата. Свързана е с епифизата. При Просветление тази чакра се уголемява и излъчва светлина. Това е ореолът на Светците. Ако човек добие способности да асимилира духовна енергия, тази чакра се събужда и отваря. Тази чакра може да се развие като естествен резултат от усъвършенстването на всички предхождащи чакри. Това е резултат от многогодишни постоянни осмисляния и разбиране на личността и на съзнателно приемане на всички нейни недостатъци.

Изповедта като енергия за изчистване на духа и тялото

„Греховете” са енергийни кръгове с различни форми. Молитвата ги свързва в една верига, по която започва да тече специалното “електричество” към Висшите нива, където се осъществява контактът с Божественото и оттам филтрирано, пречистено като енергиен лъч се връща обратно към човека, който се изповядва. Този Висш духовен процес се затваря в подсъзнанието на човека и всички чакри просветляват, изчистват се и човек се чувства много по-здравомислещ и понякога ефирен.

Човек трябва да познава своята вътрешна и външна природа, за да не забравя, че съществува магнитната електромагнитна сила, която ни свързва с процесите на цялата Вселена. Може би това е мечтата на древните психолози, които са смятали, че физиката и психологията са знание, което може да обясни резултатите не само от ролята на атома, но и резултатите от всеки физико-психологичен процес. Когато човек създава тази верига, това увеличава властта над материалното и създава условия за повишаване на духовното. Т.е. този физико-психичен процес ще се окаже преграда за Греха.

Естествено, хората ще станат по-добри, ще започнат по-често да повдигат очи към небето и протягат ръце за милост и сила, която е необходима за съществуването на съвременния човек.

Не трябва да забравяме никога безценното лекарство – Покаянието и Изповедта!

Амин!