ЖИВОТЪТ Е В КРЪВТА

Лияна Фероли
Вавилон е стремеж към истина без живот

С настъпването на пролетта в духовен план тръгва бялата светлина, идваща от Слънцето, която съдържа всички останали цветове и вибрации.Започва и пролетното тайнство, енигмата на плодородието, започва свещенодействието на природата. Самото природно посвещение, така добре осъзнавано от предците ни, траките. То започвало именно в “свещеното време”, което периодически презарежда с енергията “божеството”. Тази космическа теофания на древните ни прародители, която е схващана като циркулация на земни и небесни енергии, днес приема облика на общуването с изкуството, с красотата, с мира, с разбирателството. Именно то днес се излива щедро в някогашната тракийска чаша на плодородието и знанието. Но истинското плодоносно знание тогава е представлявало израстване в Бога, в превръщането му в съдба. Не просто осъзнаване, усвояване и разбиране на духовните принципи, а прилагането им в човешкия живот. Защото
ПЪТЯТ ЗА СПАСЕНИЕ НЕ Е ФОРМУЛА, А ЛИЧНОСТ,
т.е. прилагане на Бога и на Неговата кръв в живота ни. Така че животът е в кръвта.
Дори може и да не разбираш всичко и пак да пребъдваш в Него. Дори много често знанието се употребява на мястото на живота. Хората се чувстват удобно в духовното състояние, но това е пагубно, защото само да имаш разбиране за нещо, не означава, че си го приложил. Напротив, то довежда до огромна липса на дълбочина. А и теоретичното знание води до възгордяване, вместо до така нужното преобразяване на живота. Това разграничаване е необходимо особено сега, когато натискът на хаоса и объркването е тотален и когато се осланяме на духовното, като на спасение. Дори демоните знаят и вярват в доктрината на спасението, но то не е резултат на ума, а на сърцето и на кръвта.Това знание ни беше дадено чрез Мойсей в Левит17:11 като напомняне, че единствено чрез прилагането на Исусовия живот в нашия ще бъдем спасени. А дали хората са истински духовни, ще се познае единствено чрез плода им. И
АКО ПЛОДЪТ НЕ Е ИСУС, ТОВА НЯМА ДА Е ИСТИНСКИ ЖИВОТ.
Повечето доктринални грешки са породени от акцентиране на изолирани стихове, без да се вижда цялото Божие Слово. А в Библията се казва: “Учете ги да спазват всичко, което Съм ви заповядал.” /Матей 28:20 /. Т.е. да не тръгваме към вярата с предварителни условия, защото така премахваме самата й сила. Пък и често това, от което се нуждаем най-много, е най-голямата заплаха за нас, защото да изберем това, което ние искаме, означава да отхвърлим Неговото господство. А
БОГ НЕ МОЖЕ ДА ДОЙДЕ КАТО СПАСИТЕЛ, ПРЕДИ ДА Е ДОШЪЛ КАТО ГОСПОД.
Отказът ни от Господството Му ни оставя на нашия егоизъм, който ни убива. Дори и тези, които са го приели като Спасител, но още живеят според своята воля, са измамени.
Всичко друго, освен Исус, поставено във фокус, води до разделение на хората, без значение колко добре изглежда. Дори когато във фокуса стои истината, това убива. Да си истински християнин, е да имаш живот в Исус.
Вавилон не е просто физическа реалност, той е в сърцето. Това е стремеж към истина без живот. Томас Кемпис обяснява това много добре в своя труд “За имитирането на Исус” и казва, че без смирение и покаяние и най-задълбочената теория не ни ползва, не е угодна на Бога. Че бягството от Вавилон, истинското единство, е в разрушаването на всички прегради, които ни разделят от Господа и от нашите братя, за да можем свободно да се обичаме и да служим.